За съжаление, животът ни няма да стане по-лек. За сметка на това пък ние ставаме по-силни, защото се учим.
Научаваме как да мислим, какво да правим, как да се отнасяме към едно или друго преживяване. Това ни помага да израстваме и да се приспособяваме към променящите се обстоятелства вместо да се борим с вятърни мелници.
Впрочем, някои убеждения могат да отведат на погрешен път и да навредят на психическото здраве.
С какви грешни убеждения вредим на психическото здраве
1.Трябва да реагирам на всичко, което ме безпокои
Да, животът е жесток, хората са несправедливи, обстоятелствата не се стичат така както би ни се искало, и дори вятърът не духа в подходящата посока.
Разбира се, нормално е да се ядосваме и да се опитаме да реагираме някак, да изразим своите чувства.
Не трябва да реагираме абсолютно на всичко, което така или иначе ни засяга. Стимулите са твърде много, за всички нас не ни стига нито време, нито емоционални ресурси.
Учете се сами да определяте кой и какво заслужават вниманието ни. Това, към което насочваме енергията си, се реализира, превръща се в действителност.
2.АЗ – това са моите грешки или грандиозни достижения
Много от нас са свикнали да смятат, че нас ни определят или най-лошите грешки, извършени в миналото, или най-големите успехи. Този поглед върху нас е нереалистичен и здрав.
Определят ни много неща – личностни черти и качества, това, в което вярваме, как се отнасяме към другите и как те се чувстват до нас.
Тези, на които сме безразлични, изобщо не мислят за нашите провали и триумфи.
3.Материални доказателства за израстване
Когато работим над себе си повечето от нас очакват, че другите ще оценят това – ще забележат, че изглеждаме по друг начин, по-добре се обличаме, караме по-скъп автомобил. Но същността е в това, че вътрешното израстване, това е по-фин и нематериален процес.
И обикновено изобщо не е свързан с пари и с положение.
По-скоро се изразява в това, че започваме да мислим по друг начин, действаме по-особено и някак променяме света към по-добро.
4.АЗ съм сума, от което мислят за мен
За да разберем колко абсурдно е това твърдение, е достатъчно да си представим, че всеки човек гледа на нас през определен филтър – през призмата на своя опит, убеждения, очаквания и страхове.
Мненията за вас могат постоянно да се променят и да няма на какво да се основаваме, и те по никакъв начин не ни характеризират като хора. Важно е само това какви са виждаме и какви искаме да станем.
5.Трябва да се стремим към съвършенство
Във всички се е заселила идеята, че животът – това е един голям турнир, и трябва постоянно да се състезаваме с други, да бъдем по-добри от тях, по-бързи, по-силни. Но това не е така.
Красотата на друг човек по никакъв начин не намалява нашата собствена. Успехът не е краен – ако някой нещо е постигнал, това не означава, че ни е отнел победата. Това, че някой друг е щастлив, съвсем не означава, че нашият път към щастието е затворен.
Всеки от нас има своя версия на хубав и щастлив живот.
6.Моето уважение е необходимо да се заслужи
Не, другите хора заслужават вашето уважение по определение, дори и сега вие да се ядосвате, или да не сте съгласни с тях, те по принцип не са съгласни.
Когато започваме да решаваме и защото се хвърляме в рамките на стандарти и правила, започваме безпощадно да се критикуваме за грешките и да се отказваме от това да уважаваме себе си.
7.Обичам този човек, това означава, че ни е писано да сме заедно
Няма никакво „писано”, а само желание на хората да бъдат заедно и нещо да правят в името на връзката и отношенията един за друг.
Не е важно какво чувстваме и какво половинката ни казва или не го прави, обещава, има ли между вас неуловима връзка. Ако тя или той не е готов да влага в тази връзка, то няма да се получи нищо.
8.Съдбата ми е предопределена
Смятайки, че животът ни зависи от външните обстоятелства, то започваме да се страхуваме от провалите. Вълнуваме се – а внезапно нещо няма да се случи не както трябва, и ще бъдем принудени да се отклоним от набелязания път.
Когато поемаме цялата отговорност върху себе си, разбираме, че е възможно да се случи всичко, пътят прави неочаквано отклонение, но посоката на движение и крайната цел определяме сами.
Ако преценим, че това, което сме заложили първоначално не ни устройва, можем да се откажем или да го променим, за да може отговаря текущите ни нужди и ситуация.
И това, което се е случило, е по силите ни да приемем решение, да станем, да си извлечем поука и да продължим напред.
Животът може да ни изправи пред всякакви предизвикателства, и трябва да знаем как да успеем бързо да се адаптираме към нова ситуация.
В началото се чувстваме неловко, но впоследствие започваме да се чувстваме все по-добре, дори и когато се озовем в ситуация, която никога досега не ни се е случвала.
Важно е и да планираме почивка за психиката. Моменти, в които да не правим абсолютно нищо, достатъчно е просто да гледаме в една точка или може би по-добрият вариант, да съзерцаваме природата.
Така ще успяваме бързо и ефективно да се отърсваме от ежедневните предизвикателни ситуации, пред които се изправяме, и ще успеем бързо да ги преодоляваме, ако за това са необходими такива усилия.
Нищоправенето в комбинация със съзерцанието на природни пейзажи е една много добра терапия, която тепърва ще се разкрива като възможности в рамките на провежданите на изследвания. Ето защо е добре, когато ни остане повече време, да не пропускаме да се подлагаме на този метод на лечение на психиката.
