Някои от тях вече съществуват, други ще се появят в близко бъдеще.

На практика всички индустрии са се адаптирали към новите условия, заради COVID-19 пандемията, а също и последвалите мерки за карантина и икономически спад.

Това е труден период за много, но също и време за зараждане на нови професии, които може би скоро ще станат обичайна част от живота ни.

Засега повечето от нас могат само да гадаят какъв ще бъде пазарът на труда на бъдещето, има хора, които се опитват да го прогнозират. Сред тях е и Бен Принг – футуролог в сферата на IT, автор на книги за влиянието на цифровите технологии върху работата.

Занимава се също с изучаване на тенденции, свързани с бизнеса и с развитието на обществото. И ето какви професии според него могат да станат изключително търсени.

Кои са професиите, които ще се зародят след COVID-19

1.Координатор по дистанционна работа

На милиони хора спешно им се наложи да се учат на това как да си организират домашен офис, да си съставят работен график и да общуват с членовете на семейството, без да губят продуктивност.

Този преход би преминал доста по-леко при наличие на наставник или на помощник.

Съответната длъжност вече се появява в големи компании, на които внезапно им се наложи да управляват много служители, работещи от дома.

Първо на координатора по дистанционна работа са необходими добри мениджърски навици. Те са подходящи са поддържане на общия морален дух в компанията, а също помагат на служителите да останат продуктивни.

2.Специалист по виртуални звукови ефекти

Представете си спортните състезания без фенове по трибуните. Футболистът вкарва гол, но няма кой да му аплодира. Това вече се случи у нас, тъй като немалко футболни мачове се играха без публика.

Тази тъжна картина може да се промени със звуков оператор, който се занимава с виртуално звуково оформление.

Европейските футболни отбори първи започнаха да провеждат футболни мачове след карантината, но без публика. За да се създаде атмосфера, там пускали звуци, отговарящи на случващото се на полето.

Звуковите инженери могат да създадат разнообразие от звуци, което да замести тези на публиката, у нас няма данни футболни срещи да са се играли под звуков съпровод.

Най-вероятно е била пускана музика, както правят във фитнес залите, която да предразполага към тренировки.

3.Дизайнер на гласови интерфейси

Гласови помощници като Siri и други не си измислят отговори сами, диалозите за тях се пишат от хора. Търсенето на такива специалисти в текущи условия само се увеличава.

Сега всички желаят колкото се може по-малко да се докосват да предметите у дома и на обществени места, а това означава, че ще се появяват все повече устройства с гласова активация.

За такъв научен труд са подходящи сценаристи, копирайтъри и журналисти, които могат да пишат реплики, идентични на човешките.

4.Координатор в сферата на телемедицината

Телемедицината се развива отдавна, но качеството на обслужване на клиентите дълго не се е променяло, но само до неотдавна.

През последните месеци е било необходимо да се избягва посещението при лекар, освен крайните случаи, и затова много хора се обърнаха към възможностите на телемедицината.

Това радикално промени общуването на лекари с пациенти.

Очевидно тази сфера дълго ще се развива. Необходими са повече специалисти, за да се координира процесът на взаимодействие на медицинските работници с пациентите.

5.Консултант по хигиена

Малко са тези от нас, които могат да излязат от вкъщи без антисептик. Всички ние започнахме да обръщаме повече внимание на чистотата и на хигиената.

Сега се предполага, че ще възникват нови епидемии, необходими са хора, чиято работа ще направи света по-чист и безопасен.

Консултантите по здравословен начин на живот вече съществуват, затова е логично да се появят и такива по хигиена.

Тяхна задача е да обединят личното благополучие на човека с обществено здравеопазване, а също и околната среда да стане максимално комфортна за живот.

6.Планиращ виртуалните мероприятия

Популярността на видеообаждания и платформите за видеоконференции нарасна рязко. Всеки, който обаче е бил на Zoom-купон, ще потвърди, че в такъв формат има още много какво да се подобри.

Сега повечето хора мислят как да провеждат по-сложни и интересни виртуални мероприятия за развлечение, общуване и създаване на нови контакти.

Това може да стане и като отделна професия.

7.Мениджър по абонаменти

Много хора по време на пандемията преразглеждат своите приоритети и се отказват от някои абонаменти. Не е ли по-добре, ако някой го прави вместо вас?

Например, онлайн платформа или приложение, с помощта на които можем да видим всичко, за което сме се абонирали и да получим съвет от какво да спестим.

Служителите на такива платформи също биха могли да помогнат на клиентите по-ефективно да взаимодействат с брандовете.

Навиците за този тип работа се пресичат с тези на мениджърите за управление на съдържание и на специалистите по бизнес анализ.

8.Дизайнер на посткарантинни интериори

Много компании вече се замислят за преустройство на своите помещения. Ако повечето служители продължават да работят от вкъщи, в офисите ще освободят площи, на които трябва да се намери ново приложение.

Ако хората излизат на работа, ще е необходимо да спазват социална дистанция и да променят устройството на работните пространства.

За това са необходими дизайнери, които могат да приспособят офисите за гъвкавите работни условия на бъдещето.

9.Координатор по непрекъснато образование

Възникването на тази професия ще бъде свързано с промените във висшето образование. Сега по традиция 4-5 г. изучаваме определена сфера, а след това през целия си оставащ живот опитваме да монетаризираме получените знания.

В съвременните условия множество фактори подриват този модел на обучение – икономиката на свободните доходи, бързо развиващите се технологии, високите цени на образованието.

Ако вместо кратък период в университета учим през целия си живот, редувайки работа с обучение? В такъв случай биха ни били необходими лични координатори. Те ще ни помагат да изготвяме планове за обучение, да избираме необходимите курсове и да получим нужните ни навици.

Тази работа също би била полезна, за да преосмислим висшето образование и да го приспособим за бързо променящите се, нестабилни условия на живот.

Как висшето образование трябва да отговори на COVID-19

У нас вече се чу предложение продължителността на обучението за придобиване на образователно-квалификационна степен бакалавър да бъде намалена от 4 на 3 г.

4 г. са прекалено дълъг период за динамичния пазар на труда, който няма време да чака толкова дълго за кадри.

Решението е да се въведе дуално обучение и във висшето образование, както вече се правят опити това да стане в средното, и дори има такива паралелки в техникумите, които все още не се радват на голям интерес.

Когато студентът влезе в реална работна среда още по време на обучението, то ще има и по-голяма мотивация да учи.

Също така добре би било държавата да финансира не само придобиването на една образователно-квалификационна степен бакалавър или магистър, и след това да се учи платено, а да има възможност и за втора, когато се касае за дефицитна специалност.

България, например, има нужда от много медицински специалисти, но когато някой вече е учил едно висше степен магистър, то трябва да плаща по 10 000 лева на година, за да учи медицина.

Тези кадри обаче са много ценни, затова трябва да се обмисли вариант, когато някой има желание да изкара второ висше медицина, то да е държавна поръчка.

Още повече сега, когато се оказа, че у нас специалистите по инфекциозни болести са твърде малко.

Също така таксите за специалност медицина за първокурсниците нараснаха много, и вече стигат 1200 лв. в повечето университети или по 600 лв. на семестър.

Повишението става факт с Постановление на Министерския съвет точно в разгара на епидемията, като оправданието беше, че предложението било внесено, преди да се стигне до рязко нарастване на безработицата.