По време на отдих сме на практика откъснати от външния свят, но мозъкът ни не престава да функционира.

Как мозъкът и тялото се обновяват, докато спим

1.Преминаваме през няколко цикъла на сън

Първоначално организма преминава през първи стадий на бавен сън. Задрямваме, но все още частично осъзнаваме околната действителност. След втория и третия стадий започва фаза на бързия сън. По време на него сънуваме. Пълният цикъл е от 90 до 120 минути и се повтаря 4-5 пъти за нощ.

2.От мозъка се отделят отпадъчните вещества

Според данни от изследванията, по време на сън се активизира система за отделяне на отпадъчни вещества. Чрез мозъка по-бързо преминава гръбначномозъчна течност. Така се отделят токсични вещества. Например, молекулярният отпадък, който се натрупва през деня и може да доведе до болест на Алцхаймер.

3.Новата информация се отлага в паметта

По време на сън мозъкът премества информацията от краткотрайната памет в дълготрайната, затова и сънят е важен за обучението. Буквално помага за закрепване на получените сведения за по-нататъшно използване. Затова ако ни предстои важен изпит или интервю, по-добре легнете и се наспете добре, отколкото да се опитвате да учите наизуст цяла нощ.

4.Временно губим способност да се движим

Във фаза на бърз сън мозъкът изключва невроните, отговорни за движението. Тази временна парализа е необходима за нашата безопасност. Благодарение на нея не се тръшкаме и изобщо не възпроизвеждаме своите действия от сънищата. Това състояние обикновено е с продължителност около 20 минути.

5.Мозъкът попълва запасите от енергия

На организма като цяло и на мозъка в частност са му необходими достатъчно сън, за да функционира правилно. Това обяснява защо преяждаме, когато не се наспиваме. При недостиг на сън се образува повече от хормона на глада грелин. В такова състояние изпитваме нужда да похапнем от калоричните продукти и прости въглехидрати като бял хляб и понички.

6.Автоматизират се двигателните навици

Във фаза на бърз сън мозъкът консолидира сведения за получени двигателни навици. Веднага щом информация за действието попадне в челния дял, повече не е необходимо да се мисли. Ще го изпълнявате автоматично. Затова ако желаете да шофирате, танцувате или да играете тенис, спете повече.

7.Приемаме важни решения

Ако се разкъсвате измежду два възможни варианта, тогава поспете. По данни от изследванията, мозъкът ни обработва сложни проблеми. Когато се събудим, вземането на решение е по-лесно.

8.Откъсваме се от реалността

Във фазата на дълбок сън се изключваме от околния свят. С това се обясняват такива явления като разговори и ходене на сън. По данни на Американския национален фон по проблемите на съня, вероятността от аномално поведение нараства, когато дълго време не се наспиваме, така че се постарайте да спите около препоръчителните 7-8 часа.

9.Нараства творческия потенциал

В търсене сте на вдъхновение? Учени от Калифорнийския университет Бъркли установяват, че по време на сън мозъкът улавя далечни асоциации между информацията, с която сме сдобили. През деня просто не ги забелязваме. След събуждане участниците в експеримента с 33% по-често откривали креативни решения.

Дори и да не се чувстваме добре, и да мислим нещо крайно негативно, което да направим, или разрушително. То е силно препоръчително да се позовем на старата сентенция, че утрото е по-мъдро от вечерта.

Вероятността на сутринта да ни е хрумнало нещо по-добро като решение или като идея за разрешаване на проблем, съвсем не е малка.

За да подпомогнем мозъка преди лягане, е по-добре да опитаме да се отдадем за мисли за хубавите неща, които ни предстоят. Или ако не можем да се откъснем от екрана на телефона, тогава да се прехвърлим от четенето на новини или на публикации в социалните мрежи на пейзажи с красива природа – клипове от морето, океана, от гора, планина и т.н.

Това доказано ще ни помогне да прекараме една по-спокойна нощ и най-вече пълноценен сън. И на сутринта да се събудим отпочинали, а умът ни да е остър като бръснач и да ни дава най-верните решения.