В пъти по-ефективно от рак на панкреаса.

Малко устройство, което може да се имплантира, може да предизвика сериозни промени при лечението на рак на панкреаса, обявиха учени, след като проведоха тестове върху мишки, този тънък слой, който виждате на снимката е 12 пъти по-ефективен от стандартната химиотерапия, която обикновено включва венозно инжектиране на лекарства.

Сериозен проблем при терапията на това опасно и дори терминално заболяване е, че самата жлеза се намира много дълбоко в коремната кухина и трудно медикаментите могат да достигнат до нея, и особено когато е засегната от злокачествени процеси.

И този метод на лечение, които се предлага сега от учените, може би ще се окаже по-ефективен и ще предизвика сериозна промяна в терапевтичните способи, които сега се прилагат – ракът на панкреаса е третата водеща причина за смъртните случаи в САЩ, дължащи се на злокачествени заболявания.

Екип от Масачузетския технологичен институт разработва технологията на устройството в продължение на повече от 3 години, като се базира на гъвкав полимер, наричан PLGA, който вече се използва вече широко за конкретно лекарствено въздействие върху различни тъкани, но се употребява и за друго в медицинската практика.

Както посочено полимерът е гъвкав и се разтегля в тръба и се инжектира чрез катетър – сравнително елементарен процес, но най-същественото е, че придобива формата на тумора срещу който въздейства.

След като полимерът освобождава терапевтичните вещества постепенно в продължение на предварително зададен период от време.

Умното устройство освобождава лекарството само върху тумора, върху който е прикрепено, което означава, че въздействието му върху околните тъкани и органи е минимално и дори нищожно.

В експеримент върху мишки, които обаче носят човешки клетки на тумор на панкреаса, учените тестват действието на устройството, в резултат на който се установява, че туморът се забавя или дори свива, поради неговото въздействие.

Нещо повече, размерът на некротичната тъкан се увеличава, след това мъртвите ракови клетки лесно могат да бъдат премахнати чрез хирургична интервенция, а метастазите в съседните тъкани и органи също намаляват.

Устройството може да се имплантира с цел да се постигне локализирано освобождаване на лекарството, за да се контролира развитието и потенциалното свиване на тумора до размери, при които един хирург може да го премахне, посочва Laura Indolfi, член на екипа, развиващ устройството и провеждащ експериментите.

Комбинацията от локалното въздействие на устройство върху тумора, и контролирано освобождаване във времето на терапевтични съединения, може да даде разрешение на много важни проблеми, които са решаващи за живота на много пациенти с това заболяване, и които представляват понастоящем пречки във фармакологичната терапия.

Не просто място на панкреаса прави борбата с развиващите се в него злокачествени процеси много трудна – панкреатичните тумори имат няколко кръвоносни съдове и често са заобиколени от плътно фиброзно покритие, като двата фактора едновременно затрудняват проникването на медикаменти в злокачествената тъкан.

Разбира се, успешните експерименти върху мишки, макар и носещи човешки панкреасни тумори, са едно нещо, но ще трябва да бъдат клинични тестове с хора, преди да може настоящото устройство да започне да се прилага официално за лечението на това действително застрашаващо живота заболяване.

Необходимо е одобрение на препаратите, които се използват при приложението на това устройство, но това трябва да стане сравнително бързо, тъй като вече се предлагат на пазара, но дори и така най-вероятно ще са необходими и 5 години, за да е възможно този вид лечение да бъде на разположение на пациентите.