Свинята може да стане донор на сърце за човека до 3 години, смята британският хирург, който за първи път успява успешно да присади сърце.

До края на тази година един от пациентите на неговия ученик ще извърши операция по трансплантация на свински бъбрек. Успехът на тази операция отваря пътя за нови възможности.

Ксенотрансплантация на свински сърце - реалност до 3 години

Ако резултатът от ксенотрансплантацията бъде удовлетворителен при пресаждане на свински бъбреци, то е напълно вероятно, в рамките на няколко години да стане възможна и трансплантанция на сърца. Ако това сработи с бъбрека, то може да стане и със сърцето.

Във Великобритания сега на донорското сърце го очакват 280 пациенти, но търсенето значително надвишава предлагането.

Затова лекарите търсят начини за използване на органи на животни или на отгледани в лаборатория. Органите на свинете имат сходни с човешките размери и структура, затова са напълно подходящи.

Ксенотрансплантацията – това е пресаждане на органи и тъкани от един биологичен вид на друг.

Първите експерименти по междувидово преливане на кръв датират още през 17-ти век, но успешни още не са били. До 19 век учените са започнали да експериментират с междувидова трансплантация на кожата.

Донори са овци, зайци и кучета, котки, мишки, и дори гълъби. Медицинските анали показват, че хирурзите от онова време за васкуларизация на донорски кожи за няколко дни „пришивали” живо животно към пациента. От жабата – най-популярният донор – кожата обикновено съдират и веднага пресаждат на болния.

Не може да се каже с точност, колко подобни операции са преминали успешно. Първата достоверно успешна ксенотрансплантация е през 1838 г. и пациентът получава роговица на свиня, която се възприема от организма. От тогава тази операция е повтаряна многократно в различни страни.

Пробив в областта на ксенотрансплантацията са научни трудове от Изследователската програма за кардиоторакална хирургия при Националния кардиологичен институт.

Успешно са присадени ГМО сърца на бабуини, като новите органи функционирали повече от година.

През 2011 г. в Научния център по сърдечно-съдова хирургия Бакулев е извършена историческа операция. Лекарите имплантират клапан на сърцето на жена, направен от митрален клапан на свиня.

Операцията е дело на руски кардиохирург Лео Бокерия. Макар и в миналото за трансплантация да са използвани клапани от тъканите на външната обвивка на сърцето на свиня, митралният клапан е взет за първи път за основа.

Свинята е отгледана специално за жената

След като митралният клапан с всички съставни части е извлечен от тялото на свиня, е обработен внимателно. Подготовката отнема 2 месеца. В рамките на операцията хирурзите използвали още една интонация.

В мускула на клапана се въвеждат стволови клетки, за да се имплантират успешно.

Професор Кристофър Макгрегър успял да открие гени, премахването на които при свинете ще осигури възможност да се използват техните органи в тялото на човека. Смята, че този метод може да сработи при трансплантация на бъбреци.

Хората, които защитават правата на животните, ще кажат, че това е абсолютно неправилно. Но ако може да бъде спасен човешки живот, нима това не е по-добрия вариант.

Генетик от Харвардския университет Джордж Черч, съучредител и съветник на американската фирма eGenesis, също работи над адаптацията на органи на свине, за да ги направи годни за трансплантация.

Професор Черч и неговите колеги използват технологиите за редактиране на генома КРИСПЪР за модификация на органи на свинете, за да се намали вероятността от тяхното отхвърляне. Експериментите се провеждат с маймуни.

Това, което правим е необходима стъпка. Не може да се присади модифициран орган на човек, докато операцията не бъде отработена на големи животни.

Точният характер на текущите експерименти – какви органи се трансплантират, какви видове експериментални маймуни-реципиенти се използват и как се отглеждат свине, остава тайна.

По-ранните експерименти на различни изследователски колективи вече показват, че пресаждането на сърцето на свинете и на маймуна – животните са живели с нови органи от 6 месеца до 2 години.

Ако по-нататъшните експерименти се окажат още по-успешни, изследователите ще могат да пристъпят към проверка на възможностите за междувидово трансплантанти в човешкия организъм.