Тремор, в превод от латински “треперене” са неволни, бързи, ритмични движения на части от тялото или на цялото тяло, предизвикани от мускулни съкращения.
С ултразвук преборват треперенето с неизвестна причина
Различават се няколко вида треперене, сред тях най-разпространеният е есенциалният. Засягат се най-често ръцете, но също може да пострада шията, седалищните части, краката, устните и гласовите връзки.
Причината за есенциален тремор не е известна, и за него не съществува официално лечение. Понякога помагат препарати срещу високо кръвно и антиконвулсанти, но обикновено и те се оказват неефективни.
Съществува и още един вариант – дълбока стимулация на мозъка. Електродите се поставят в зоните на мозъка, които контролират мускулната активност.
Устройството е подобно на кардиостимулатор, имплантира се под ключицата и изпраща необходимите импулси в съответната зона.
Блокира сигналите, предизвикващи треперене. Този метод започва да се налага като ефективен при болест на Паркинсон.
Съвсем неотдавна бе тестван подобен, но не толкова инвазивен метод – фокусирана ултразвукова талатомия. Процедурата използва ултразвукови вълни, управлявани от ЯМР, за да може да се нагреят и унищожат миниатюрните участъци на мозъчната тъкан, способстващи за възникване на тремор.
Ултразвуковият метод е с редица явни предимства, в сравнение с дълбоката стимулация на мозъка – няма разрези, няма упойки, нито имплантирани устройства.
Най-малко 50% подобрение след 3-годишен ултразвук
Лечението е одобрено от FDA едва през 2016 г., затова и дългосрочните ефекти от неговото приложение не са добре известни на широката аудитория.
Неврохирурзи от Станфордския университет твърдят, че при треперене има полза от приложение на метода и с голяма вероятност тези резултати да са дългосрочни.
Така например, в 3-годишно изследване, проведено от Станфордския университет, участват 76 души с есенциален тремор.
Изследователите използват стандартна скала за измерване треперенето на ръцете на доброволците.
Преди процедурата групата участници събират средно 20 точки от диапазон от 0 до 32. След 6 месеца този показател се понижава, тоест подобрява до 8,6, на третата година леко нараства – до 9,5.
При 58% от участниците се наблюдава най-малко 50% подобрение при треперенето и функцията на ръцете за 3-годишния период на изследването.
