Парадоксът на съвременността е, че се страхуваме от смъртта, но всеки ден убиваме живота, губейки си времето в ненужна суета, излишна информация, страхове за бъдещето, тревоги за миналото.

Да осъзнаем текущия момент ни пречи тревожността, превърнала се в епидемия на 21-ви век.

Ако сравним днес и ситуацията преди 10 и 30 години, колко по-тревожно е станало обществото?

Днес всеки 14-ти жител на Земята страда от клинично изразена депресия.

Сравнете: през 19-ви век от депресия са страдало 0.05% от населението, в средата на 20-ти век – 5%, а към края на 20-ти век – повече от 20%.

А към 2020 г. депресивните разстройства ще бъдат на второ място сред всички заболявания като причина за неявяване на работа и загуба на трудоспособност, след сърдечните – такива са прогнозите на СЗО и Световната психиатрична асоциация.

Разбира се, тази диагноза днес се поставя по-често, отколкото преди 100 години.

Причините са 2: първо, много по-често се замисляме за качеството на живота и се обръщаме към специалисти.

През 19-ти век миньорът или работникът, на излизане от работа, изобщо не е бързал за психоаналитик – изобщо не му е било до това.

Второ, разшири се представата за разстройствата

Хората са изпадали в паника през цялата история на човечеството, но диагнозите паническо разстройство, обсесивно-компулсивно се появиха преди около 50 години.

И от тогава списъкът с диагнози расте.

Изобщо 21-ви век е век на тревоги и депресии.

Защо възниква тази масова тревожност?

Свързана е с глобализацията и информационното претоварване, а също и с традиционните вътрешни проблеми на човека, които касаят спецификата на неговото мислене и система от отношения.

Въвлечени сме в много голям обем от мисли и грижи, отколкото в миналото, през цялото време искаме да бягаме напред.

Нараснаха изискванията на обществото към нас – опитваме се да отговаряме на новите социални норми и търсенето на по-високо ниво на образование и компетенции.

Безкрайният фонов информационен шум ни принуждава непрекъснато да скролим на екраните на компютрите и смартфоните.

Това поражда мисловна дъвка и сравнение: кой на кой плаж почива, в коя държава е отишъл, къде е започнал работа и какво си е купил.

Обществото постоянно изисква, за да доказва своята успешност.

Ако в миналото сме почивали от информационния шум, връщайки се у дома, то сега обществото ни тласка към прекалено интензивно социално взаимодействие.

Британският психолог Робин Данбар изчислява колко лични контакти можем да поддържаме едновременно.

През 80-те години на 20-ти век числото на Данбар е било 150

А днес се оказва, че можем да имаме хиляди контакти, които ни оказват социално взаимодействие с лайкове, коментари и тролене.

Условният Биг Брадър в лицето на настъпващата виртуална реалност ни завладява все повече и повече.

Личният живот до голяма степен стана публичен и затова нивата на стреса толкова нараснаха, което повлича след себе си и физическо напрежение: телесен дискомфорт, болезнени усещания, дисфункция на органи и системи.

По-лош вариант – психосоматични заболявания

Проблемът е и в това, че човечеството нараства количествено.

Вече сме повече от 7 милиарда. Планетата отеснява и в бъдеще ще бъде още по-голяма.

Последният факт обаче не важи за България, у нас населението намалява, раждаемостта спада, така че у нас пространствен проблем има най-вече в големите градове.

Все още имаме къде да се спасим от това прекалено социално взаимодействие.