Парадоксът на съвременността е, че се страхуваме от смъртта, но всеки ден убиваме живота, губейки си времето в ненужна суета, излишна информация, страхове за бъдещето, тревоги за миналото.
Да осъзнаем текущия момент ни пречи тревожността, превърнала се в епидемия на 21-ви век.
Ако сравним днес и ситуацията преди 10 и 30 години, колко по-тревожно е станало обществото?
Днес всеки 14-ти жител на Земята страда от клинично изразена депресия.
Сравнете: през 19-ви век от депресия са страдало 0.05% от населението, в средата на 20-ти век – 5%, а към края на 20-ти век – повече от 20%.
А към 2020 г. депресивните разстройства ще бъдат на второ място сред всички заболявания като причина за неявяване на работа и загуба на трудоспособност, след сърдечните – такива са прогнозите на СЗО и Световната психиатрична асоциация.
Разбира се, тази диагноза днес се поставя по-често, отколкото преди 100 години.
Причините са 2: първо, много по-често се замисляме за качеството на живота и се обръщаме към специалисти.
През 19-ти век миньорът или работникът, на излизане от работа, изобщо не е бързал за психоаналитик – изобщо не му е било до това.
Второ, разшири се представата за разстройствата
Хората са изпадали в паника през цялата история на човечеството, но диагнозите паническо разстройство, обсесивно-компулсивно се появиха преди около 50 години.
И от тогава списъкът с диагнози расте.
Изобщо 21-ви век е век на тревоги и депресии.
Защо възниква тази масова тревожност?
Свързана е с глобализацията и информационното претоварване, а също и с традиционните вътрешни проблеми на човека, които касаят спецификата на неговото мислене и система от отношения.
Въвлечени сме в много голям обем от мисли и грижи, отколкото в миналото, през цялото време искаме да бягаме напред.
Нараснаха изискванията на обществото към нас – опитваме се да отговаряме на новите социални норми и търсенето на по-високо ниво на образование и компетенции.
Безкрайният фонов информационен шум ни принуждава непрекъснато да скролим на екраните на компютрите и смартфоните.
Това поражда мисловна дъвка и сравнение: кой на кой плаж почива, в коя държава е отишъл, къде е започнал работа и какво си е купил.
Обществото постоянно изисква, за да доказва своята успешност.
Ако в миналото сме почивали от информационния шум, връщайки се у дома, то сега обществото ни тласка към прекалено интензивно социално взаимодействие.
Британският психолог Робин Данбар изчислява колко лични контакти можем да поддържаме едновременно.
През 80-те години на 20-ти век числото на Данбар е било 150
А днес се оказва, че можем да имаме хиляди контакти, които ни оказват социално взаимодействие с лайкове, коментари и тролене.
Условният Биг Брадър в лицето на настъпващата виртуална реалност ни завладява все повече и повече.
Личният живот до голяма степен стана публичен и затова нивата на стреса толкова нараснаха, което повлича след себе си и физическо напрежение: телесен дискомфорт, болезнени усещания, дисфункция на органи и системи.
По-лош вариант – психосоматични заболявания
Проблемът е и в това, че човечеството нараства количествено.
Вече сме повече от 7 милиарда. Планетата отеснява и в бъдеще ще бъде още по-голяма.
Последният факт обаче не важи за България, у нас населението намалява, раждаемостта спада, така че у нас пространствен проблем има най-вече в големите градове.
Все още имаме къде да се спасим от това прекалено социално взаимодействие.
