Защо някои песни дълго остават в съзнанието ни и какво трябва да направим, за да престанат да звучат там?
Някои мелодии се привързват към нас за няколко дни, а понякога и за месеци.
Въртят ни се в главата без всякаква причина и не можем да се отървем по никакъв начин от тях.
В английския език за такава мелодия има специално название „ушен червей“.
За психолозите най-интересното е в това, че не можем да контролираме част от своя ум.
Натрапчивата мелодия възниква в главата без всякакво предупреждение и отказва да се подчини, когато я призоваваме да я изчезне.
Тези паразити живеят в тази част на нашия мозък, която отговаря за повторението на звуци.
Музикални спомени имат всички хора, но те не се формират еднакво, установили изследователи от университета Голдсмит в Лондон.
Учените събрали повече от 5000 натрапчиви мелодии.
Наистина обикновено мелодиите, които засядат в главата са прости и с повтаряща се тема.
Музикална въдица
Неврологът Оливър Сакс отбелязва, че натрапчивите мелодии са гаранция колко чувствителен към музиката и безпомощен към нейното влияние е нашия мозък.
За музиката е характерно повторението – възможно е именно затова да е толкова трудно да се отървем от някои мелодии.
Припевът или откъсът, който лесно се запомня, започва безкрайно да се повтаря в нашия мозък, като заяла пластина.
За някои е достатъчно да изпеят цялата песен, за да се отърват от мелодията паразит.
Други пък казват, че този метод изобщо не работи.
Още една особеност на музикалния фрагмент е в това, че за разлика от физическите предмети, е винаги един и същ.
Предметите са много подобни – например, оградите.
Дори и да гледаме една и съща ограда всеки ден под нов ъгъл или при друго осветление.
Но ако си пуснете песен на смартфона, звуците, които ще слушате всеки път ще бъдат абсолютно еднакви.
Повторението играе важна роля в процеса на запомняне на нещо.
Напълно възможно е, именно повтарящите се без край на една песен да прокарват дълбоки в пътища в нашия мозък.
Пътища, в които се заселват ушните червеи.
От друга страна, мелодиите, които определяме като досадни, са не просто повтарящи се.
Обикновено в тях има нещо особено, необикновено – това, което ги прави привлекателни, кара ни да обърнем внимание на тях, като музикална въдица на която се хващаме.
Възможно е те да останат в нашата глава, в противен случай биха се загубили сред останалите музикални спомени.
Бунт на музикалния автомат
Понякога и самата мелодия не трябва да се чува, достатъчно е само да си припомним нещо за нея и ушният червей мигновено ще оживее.
Но и това не е всичко.
Учените са открили в краткотрайната ни памет допълнителни компоненти, които удържат образи или звуци.
Един от тях е вътрешното око, което обхваща визуалната информация, другото – вътрешно ухо, което използваме, например за запомняне на телефонни номера.
Натрапчивите мелодии попадат именно там.
Вместо да превъртаме в съзнанието си плановете за деня или някакви не толкова важни мисли, вътрешното ухо зацикля върху съчетанието на няколко акорда.
Част от нашия мозък, който обикновено ни се подчинява безропотно, изведнъж започва да се бунтува.
Превръща се счупен музикален автомат, който отново и отново проиграва една и съща мелодия.
