Царевица – високо едногодишно растение, достигащо височина от 3 метра. Отглежда се с цел добиване на кочани с годни за храна семена.
Царевицата се засява при температура на почвата в дълбочината на посева 10-12 градуса по Целзий, като обикновено това се случва в Северна България между 10-ти и 15-ти април.
Културата изисква определен минимум от светлина и топлина, не понася сянка, особено през първата половина от периода на вегетация. Вегетационният ѝ период обикновено е 90-150 дни.
От царевичното зърно се добиват – зърнени храни, брашно, нишесте, алкохол, храна за животни, а от зародишите – царевично масло.
Хранителна стойност на 100 грама варена царевица без сол
• Белтъчини – 3.3 грама;
• Мазнини – 1.4 грама;
• Въглехидрати – 21.7 грама;
• Вода – 72.8 грама;
• Калоричност – 123 килокалории;
Царевицата се отличава с повишено съдържание на въглехидрати, а нейната калоричност в суров вид е 93 килокалории на 100 грама, а в консервираната – 119 килокалории.
При умерена консумация като храна човек може да си набавя полезни вещества, без това да се отрази на телесното му тегло.
Полезни свойства
Половин суров кочан царевица съдържа 66 килокалории и 2.1 грама растителни влакна, а в същото количество варен – 88 килокалории и 2.3 грама фибри. Зърнената култура е източник и на витамин Е и фолиева киселина.
Царевицата наистина може да се похвали със своите лечебни свойства, тъй като е истински „склад“ за полезни хранителни вещества.
Често бива пренебрегвана поради съдържащата се в нея скорбяла, но не са и чужди и витамините от група В, К, РР, D, С, а също и фосфор, магнезий, калий, мед и никел.
Царевичната коса съдържа масло с високо съдържание на мазнини /до 2.5%/, етерично масло /до 0.12%/, филохинони, пантотенова и аскорбинова киселина, каротиноиди, инозит /витамин В8/, стероидите ситостерол и стигмастерол, сапонини /около 3%/, горчиви гликозидоподобни вещества.
Царевичните зърна са източник на токофероли, тиамин хидрохлорид, рибофлавин, пиридоксин, пантотенова киселина, биотин, масло /до 5%/, значително количество производни на линоловата киселина, пентосани /до 7%/. В листата на царевицата е установено наличието на естери на фенолните карбонови киселини – ферулинова, кофеинова и др.
Полезно е да се консумират царевични трици, в които има изобилие от хранителни вещества, които притежават антиоксидантни свойства.
Наскоро учените достигнаха до заключените, че редовната консумация на царевица може да понижи риска от инсулт, диабет и сърдечно-съдови заболявания, тъй като организма си набавя достатъчно количество растителни влакна, калий, магнезий, фосфор, витамин Е и други полезни вещества, съдържащи се в зърнената култура също активират всички метаболитни процеси. А това води до подобряване на здравето на човека и на имунната му система като цяло.
Диетолозите твърдят, че потреблението на царевица от хора в напреднала възраст ще допринесе за запазване и подобряване на тяхното зрение.
Жълтите царевични зърна съдържат големи количества каротеноиди. Консумацията на храни, съдържащи тези съединения е най-добрият начин за поддържане на зрителната острота.
Царевичното масло се добива от зародиша на узрелите зърна на царевицата /“най-живата“ част от зърното/.
Ако човек приема по 2 пъти на ден от него за закуска и вечеря по 1 супена лъжица царевично масло в рамките на месец, той би се избавил от много здравословни проблеми като астма, мигрена и заболявания на кожата.
Рискове
След проведени множество различни експертизи било установено, че модифицираната царевица оказва негативно влияние на наземните и водните организми.
Първоначално генетично модифицираната зърнена култура е била отглеждана за защита от вредители. Но по време на отглеждането учените са документирали, че царевичният цветен прашец има в своя състав много силна отрова.
Това вещество унищожава абсолютно всички насекоми без значение дали са вредители или други полезни.
