Когато си поставим за цел, чувстваме прилив на енергия – правим грандиозни планове, разпределяме времето за изпълнение на определени задачи, изучаваме правилата за управление на времето. И като цяло се подготвяме за покоряване на върхове.
Веднага щом обаче пристъпим към реализация на замисленото и силите ни изчезват някъде. Защо се случва така?
Постигането на целите е заложено така на генетично ниво. И затова е ясно защо се чувстваме непълноценни и губим увереност в себе си, когато плановете ни се сринат. Веднага щом постигнем желаното обаче, ако нямаме физически сили, за да пристъпим към действие.
Защо планираме всичко, а накрая силите не ни стигат
В такива моменти се оказваме в състояние на мисловно забавяне – започваме да се бъркаме, допускаме нелепи грешки, не спазваме крайни срокове. Затова околните казват, че това не е нашата цел, и не ни прилича.
И ако всичко започне с безобидните на пръв поглед симптом, които приписваме на липсата на витамини, умора или претоварване в работата и у дома, то с времето състоянието все повече се влошава.
На този етап вече нямаме сили, за да започнем да действаме, но в ума ни продължава да звучи – прословутото длъжен съм. Този контраст предизвиква вътрешен конфликт, и изскванията към света стават завишени.
Резултатът е, че проявяваме излишна взискателност към околните, избухливост. Настроението ни често се променя, постоянно превъртаме в ума си маниакални мисли, възникват проблеми с концентрацията. Липсата на апетит или, обратното, постоянно чувство на глад, безсъние, конвулсии, треперене на крайниците, нервни тикове, косопад, отслабване на имунитета също стават част от живота ни.
Тялото също забелязва, че се оказваме в тупик. Избягването на тотална липса на сили и проблеми със здравето е възможно, ако се придържаме към прости правила.
Почивайте си
Първото, което трябва да се направи – да забравим за целите и плановете. Да оставим тялото и мозъкът ни да се отпуснат, да прекараме така поне един ден, както ни се иска.
Дори и да не правим нищо, не обвинявайте, не потискайте себе си за времето, което сте прекарали непродуктивно. Благодарение на този спонтанен отдих на следващото утро ще сме по-спонтанни и активни.
Разходки на свеж въздух
Разходките пеша не са просто общоприета препоръка. Отдавна е доказано, че ходенето помага по-бързо да се справим с депресивните състояния, тъй като се понижават нивата на хормона на стреса.
Наспиване
По време на сън организмът образува хормонът мелатонин, който регулира циркадните ритми, препятства се образуването на тумори, стимулира се функционирането на имунната система и оказва антиантиоксидантен ефект.
Затова е важно не само да спим определено количество часове, но и да се придържаме към график – да лягаме в единия ден и да се събуждаме в другия. Това разписание за сън е свързано с образуването на мелатонин, което е най-активно в периода от полунощ до 4 часа сутринта.
Проследяване на нивата на витамините
Повечето хора, които се оплакват от неконтролируема липса на сили, биохимичният анализ на кръвта открива дефицит на витамини и микроелементи. Според резултатите от изследването лекуващият лекар може да назначи витамини А, Е, С, В1, B6, B12, магнезий, калий, калций, цинк или йод. Допълваща терапия се назначават вещества, които стимулират образуването на серотонин – хормон на радостта.
Тренирайте мозъка
Монотонната дейност забавя мозъчната активност, затова основната ни задача е да раздвижим „сивото вещество”. За тази цел е необходимо да включим необичайни практики, например, ако сме десничари, да си мием зъбите и да попълваме детски лексикони с лявата ръка.
Също могат да се слушат необичайни музикални жанрове или да учим думи на нов чужд език.
Поддържане на активност
Съвсем не е задължително да ходим на фитнес, ако спортът не ни е присърце. Винаги можем да си намерим занятие по душа – танци, йога, плуване, скандинавско ходене. Най-важното е да не стоим на едно място, тъй като когато е в движение тялото образува серотонин и получаваме не само физическо, но и емоционално разтоварване.
