Родителите се стремят да осигурят на своя мъник най-добрите условия за развитие. И разбира се, виждат в него бъдещ успешен човек. Но често от незнание допускат грешки, които забавят умственото развитие на детето. Как да се избегне това?
В основата на придобиването на нови знания и умения стои ориентировъчния процес – вродена биологична и социална познавателна потребност. Или по-просто казано, интерес.
Какво е това интерес при децата и как да го провокираме
Самият процес на опознаване протича чрез всички видове анализатори – двигателен, тактилен, слухов, зрителен, обонятелен и вкусов – от самия момент на раждането на детето.
Бебето опознава света, пълзейки, пипайки, пробвайки на вкус и слушайки. Така мозъкът получава информация за външната среда, подготвя се за по-сложни процеси, сред които и говоренето.
Подготовка за произношение на звуци и думи
Първата базова потребност на детето е хранителната. Но едновременно с кърменето се тренира големият мускул на лицето – кръговият.
Погледнете колко усилия полага бебето, за да суче мляко. Така се осъществява мускулната тренировка, която подготвя детето за произнасяне на звуци в бъдеще.
За детето е много важно да слуша родителите си, преди да проговори. Затова се препоръчва да му говорят, колкото може повече. Към 4-месечна възраст бебето започва да гука, след това произнася отделни звуци и най-накрая започва да изговаря и думички.
Проходилка или пълзене
Природата е предвидила детето първо да започне да пълзи. Но много родители се стремят веднага да го сложат на проходилка, за да му осигурят мобилност, така се прескача стадия с придвижването на ръце и крака. Трябва ли обаче да се прави така?
Пълзенето помага за формирането на връзките между мозъчните полукълба, така се осигурява реципрочност на движенията. Това е много важен механизъм за развитието на мозъка.
С движението на ръце и крака, мъникът си осигурява контакт с цялото пространство, което го заобикаля. То вижда кога, къде и как може да пълзи – тоест с пълзенето се създава навик за ориентация на тялото в пространството.
Своевременно спиране на хомогенната храна
Детето започва да се изправя и лека полека, с помощта на мама започва да ходи. Постепенно от кърма преминава на друга храна. За голямо съжаление, съвременните родители смятат, че детето може да се задави или да му приседне и затова много дълго му дават хомогенна храна.
Подобен подход само вреди, тъй като яденето на твърда храна – това също е мускулен тренинг. Първоначално мимическите мускули и мускулите на артикулационния апарат са се тренирали с помощта на кърмене. Следващият етап – това е дъвчене и гълтане на твърда храна.
При норма децата без сериозни заболявания, след преминаването на тези физиологични етапи, овладяват всички звуци на родния език към 5 години, освен тези на късната онтогенеза – Л и Р.
Велосипед – идеалният тренажор
Какво още може да помогне в развитието на детето? Един от най-ефективните, важни и необходими методи – това е велосипедът. Идеален тренажор за мозъка. Представете си какъв обем от работа мозъкът на детето изпълнява едновременно – трябва да седи изправено, да държи кормилото, да пази равновесие, да знае накъде отива.
И още да върти педали, тоест да извършва реципрочни действия. Каква тренировка само благодарение на велосипед.
Активни игри – гаранция за развитие на детето
Съвременните деца живеят в друго информационно поле. Предходното поколение, за да опознае света, трябваше да посещава библиотека, да играе в гората, да изследва, да получава отговори на въпроси по опитен път или с питане на по-възрастните.
Сега за децата е достатъчно да натиснат 2 копчета и цялата информация се появява на екрана на компютъра.
Затова все повече деца се нуждаят от помощ. Бягане, скачане, стражари и апаши, криеница – всички тези игри са непосредствено насочени към развитие на мозъка, макар и подсъзнателно. И затова за съвременните деца е важно движението.
Защо? Защото когато децата се движат, импулсите постъпват първо в челния дял на мозъка – център за обща двигателна моторика и се разпространяват към близко разположените участъци на кората. Така се активизира и говорният двигателен център, който се намира в челния дял на мозъка.
