Самотата е състояние, от което много се страхуват. Не си нужен на никого, не можеш да общуваш с другите, това означава, че си лишен от много радости в живота.
Създава се парадоксална ситуация, когато човек се чувства самотен и ненужен, дори когато се намира сред много хора и тясно взаимодейства с обществото.
Както отбелязват различните съвременни изследвания, самотата днес може сериозно да скъси живота на човек и да се превърне в катализатор на различни хронични заболявания, вредни навици и нездравословно хранене.
Защо така се случва и как може да се промени ситуацията
Парадоксите на самотата
Някои се боят от самотата, а други се нуждаят остро от нея. За едните е основен начин за презареждане, а за други непоносима болка.
Това означава, че всеки конкретен случай трябва да се анализира предметно, да се разграничава полезната от вредната самота и да се научим да реагираме според ситуацията там, където носи най-много страдания.
Приятна самота – това е всъщност нормална и естествена потребност на човек от презареждане и възстановяване, от подреден бит, когато ни се иска с часове да подреждаме и да намираме собствено място за всяка вещ.
Също това може да се определи като потребност от красота и здраве, когато ни се иска да се грижим за себе си или потребност от духовно израстване, когато човек желае да знае кое е наистина важно, кой е той, избрал ли е верния път в живота.
Понякога ни иска поне час да полежим във ваната, и никой да не ни закача, да не ходим до тоалетна. Иска ни се да се разхождаме, просто да пренасочим вниманието си.
Да почетем книга, да послушаме любима музика, да се поразходим по бельо у дома, да правим всичко, което поискаме, без никой да не ни вижда.
Такава самота не се подразбира като такава в обичайния смисъл на думата. Това е само време за нас самите, за собствените ни интереси.
Достатъчни ни са 2-3 часа насаме със себе си, за да бъде възстановен балансът. Такива разтоварващи дни помагат на човек да не се побърка и да се чувства комфортно.
Влошената и болезнена самота се определя като потребност от комуникация с други хора, каквато всъщност не се осъществява.
Ето в този случай може да се говори за това, че човек се измъчва, вълнува се, страда и се намира в постоянно състояние на стрес.
Когато човек е сам, тоест няма половинка, но има работа, приятели, родителите му са до него, все пак много добре разпознава тази душевна тъга по личното щастие, което е невъзможно без мъж/жена.
Самота, макар и да има много хора около нас
Чувства се самотен, независимо от това колко хора има до него. И нито хобито, нито каквито и да е други занимания, с които иска да запълни живота си, не могат да преборят това чувство.
То остава дълбоко в подсъзнанието и го потиска постоянно. Това състояние започва активно да се проявява в ситуациите, когато остава сам. Например, във ваната, на дивана с книгата и т.н.
Когато всичко утихне, няма странични шумове, нищо не го разсейва, става още по-болезнено. Възниква нещо като тревога, вълнение. Започва някакво премълчаване на миналото: „Нещо не ми се получи както трябва”.
Невинаги тези чувстват показват потребност от мъж/жена, сексуален партньор или от приятел. Това може да произхожда от детството, когато потребността от добър и подкрепящ родител не е била задоволена.
Човек не се е чувствал в безопасност с мама или с татко или не е получил дължимото внимание, останала е следа. И трябва да живее с този дефицит дълги години, който се проявява в чувство за самота.
Как да се справим с усещането за самота, което ни застига
Ефективната практика за самопомощ се състои в писането на писма. Ставате сутрин и първото нещо, което трябва да направите, е да вземете един бял лист и да започнете да пишете на мама и на татко абсолютно всичко, което искате и сте искали някога от тях. Всичко, което си спомняте.
Не анализирайте. В първите дни, може да не ви се получи, но с времето чувствата се надигат и ще можете да се освободите от товара. Просто пишете всеки ден.
Водете си дневник на емоциите – всеки ден си записвайте чувствата и емоциите – какво ви е обидило, наплашило и разстроило.
