Няма човек, който да не е закъснявал няколко пъти в живота си, но за да закъсняваш за всяка среща или събитие в живота си, това е истинско изкуство.

Това е разочароващо и създава много неудобства. Но неотдавна учените откриха, че постоянните закъснения всъщност са страничен ефект на вашите личностни черти.

Какво кара хората непрекъснато да бързат и въпреки това да пропускат влакове, да вбесяват приятелите си, дори да закъсняват за собствената си сватба, пристигайки след булката?

И защо, всъщност, ни е толкова трудно, да се променим и да се научим да стигаме навреме?

Изследователите се опитват да открият причините за това в продължение на десетилетия и установяват няколко основни общи черти у хората, които закъсняват. Сумати Реди разказва пред The Wall Street Journal за някои от тях.

"В списъка са всички видове санкции и наказания за това, че някой е закъснял, и парадоксът е, че закъсняваме, дори когато съществуват тези наказания и последствия", казва Джъстин Крюгер, социален психолог в училището по бизнес към университета в Ню Йорк.

Една от най-очевидните и чести причини, заради които хората често закъсняват, е, че те просто не успяват да преценят точно колко време ще им отнеме изпълнението на дадена задача. Този феномен е известен като "заблуда на планирането".

Изследванията показват, че хората средно подценяват с 40 процента времето, което ще им отнеме дадена задача.

Друга черта, която може да се отнесе за всички хора, които имат проблеми с точността, е, че те имат склонност да изпълняват по няколко задачи едновременно.

В проучване, направено през 2003 г. под ръководството на Джеф Конте от Държавния университет на Сан Диего в САЩ, установява, че от 181 оператори на метрото в Ню Йорк, тези, които предпочитат многозадачността, наричана още полихронност, по-често закъсняват да си вършат работата.

Това е така, защото мултитаскингът пречи на това да осъзнаваме добре това, което правим, казва Дрейк Баер пред Business Insider.

През 2001 г. Конте открива, че има тип личности, за които е по-характерно да закъсняват. Ако тип А са хората, ориентирани към постигането на високи цели, то тип Б са безгрижни и те са склонни към неточност.

В действителност, хората от тип А и тип Б възприемат преминаването на времето по различен начин, отчита Сумати Реди. В над три предишни проучвания Конте установява, че за хората от тип А една минута минава за 58 секунди, докато хората от тип Б, макар и припрени, усещат продължителността на минутата като 77 секунди.

"Така се получава едно разминаване от 18 секунди", казва Реди.

Разбира се, познанието за всички тези факти не помага за решаването на проблема - изчислено, че САЩ губи 90 милиарда долара всяка година, в резултат на това, че хората закъсняват.

Но учените също започват да се усъвършенстват в стратегии, които могат бавно могат да подобрят нашата точност.

За хората, които постоянно подценяват времето за изпълнение на задачите, учените са подготвили програма, която ще им помогне с подробни стъпки да разпределят дейностите си по-добре и да преценяват по-точно колко време ще им отнеме това.

Проучване от 2012 г. сочи, че ако хората създадат умствена картина на задачата, преди да я изпълнят, това може да им помогне да бъдат по-реалистични за нейната продължителност, съобщава Реди за The Wall Street Journal.

Хората, които често закъсняват, трябва да си дадат сметка, че не могат да бъдат на две места едновременно, и трябва да се опитват да планират по-малко задачи, с достатъчно разстояние във времето една от друга.

Но първата стъпка към промяната е да осъзнаем, че имаме склонност да закъсняваме. Приемането, в края на краищата, е първата стъпка, за да се променим.