Употребата на марихуана от мъжете може да е свързано с повишен риск от възникване на аутизъм при техните деца. До тези изводи стигат учени от американския университет Дюк.
Марихуана от определени гени - риск от аутизъм
Установило се, че скоро след употребата на наркотика в определени гени на сперматозоидите протичат изменения, които по-късно се предават на потомството.
В своята статия учените подчертават, че засега не е установена определената причинно-следствена връзка между употребата на марихуана и аутизъм при деца. Но получените данни са интересни и изискват по-нататъшни изследвания.
Това е първото изследване, което има за цел да демонстрира връзката между употребата на марихуана от мъжете и генетични изменения в спермата, които са свързани с аутизма.
Провеждат се експерименти с хора и с животни, за да се анализират измененията в спермата на доброволците, като се сравняват с пробите от контролните групи, които не се подлагат на действието на наркотика.
В предходен научен труд, публикуван през декември 2018 г., се посочва за изменения на редица гени при мъжете, които употребяват марихуана.
В своето ново изследване учените се съсредоточават върху определени гени. Този ген участва в процесите на синаптично ремоделиране и в предаване на сигнали от неврони, това е един от гените, чиито мутации са свързани с аутизма, шизофрения и също с посттравматично стресово разстройство.
Хипометилиране - изменение на ДНК
Установено е значително ниво на хипометилиране – изменение на ДНК без изменение на нуклеотидната последователност, на гена DLGAP2 в сперматозоиди на мъжете, употребяващи марихуана, в сравнение с контролната група, същото се открива и при мишките, които са изложените на въздействие на тетрахидроканабинол.
Състоянието на хипометилиране също е установено в предния мозък на мишките, родени от бащи, изложени на въздействие на тетрахидроканабинол, което доказва възможността за наследяване на изменения ДНК между поколенията.
Учените открили и половите различия в механизмите на работа на метилиране на гени в мозъчните клетки.
Както при мъжете, така и при жените, повишеното метилиране на ДНК е свързано с понижена активност на гените.
При жените тази зависимост се проявява по-силно, макар и причините за това да предстои да се изясняват в бъдеще.
Според учените това наблюдение е важно, с отчитане на това съотношение на момчета и момичета, родени с аутизъм, е приблизително 4 към 1 и в симптоматиката на заболяването има полови различия.
Възможно е връзката между метилиране и експресия на гени да се изменя, ако промените се наследяват от поколението. Във всеки случай е очевидно, че участъкът на гена на ДНК вътре в гена, който се изменя при пушене на марихуана, е функционално важен за мозъка.
Употреба на марихуана - влияние на други фактори
Според учените, докато изследването е с ограничен мащаб, за да се правят далеч не всички изводи, в тях взели участие само 24 души, половината от които употребявали марихуана, а другата половина не.
Затова учените нямали възможност да изключат влиянието на други фактори, сред които хранителен режим на доброволците, сън и отдих, както и други.
Според изследователите, трудът в това направление е необходимо да се продължи на фона на легализацията на марихуана в САЩ и нарастващ проблем към проблема с аутизма по света.
При отчитане на нарастващото разпространение на марихуана в САЩ и увеличаване на броя щати, легализиращи употребата, са необходими повече изследвания, за да се установи как този наркотик въздейства не само на нейните потребители, но и на техните деца.
Предходни изследвания доказват аналогични влияние на алкохола. Учени на Ратгерския университет установяват, че на функциите на гените, свързани с употребата на алкохол, могат да повлияят на прекомерните негови количества. Създава се затворен кръг, от който се стига до аутизъм.
Учените подбират 47 доброволци на възраст от 21 до 50 години, участващи в друго, по-мащабно изследване, свързано с алкохола. Те проучват вариациите Per2 в пробите от тяхната кръв, а също и изследвали мутациите на гена POMC, отговарящ за образуването на прохормон – биологичен предшественик на хормона, пропиомеланокортин.
От него в зависимост от мястото на синтеза и на конкретните стимули, се образуват едновременно няколко вида хормони, влияещи на опиоидните рецептори.
