През 2009 г. канадски психолог изучавал как при животните се формира хиперчувствителност към докосвания при хронична болка.
За тази цел в един експеримент от лапите на мишките изскубвали тънки косъмчета. Мъжките отдръпвали лапа, а женските не чувствали нищо. Това изненадва изследователите. Те продължавали експериментите, докато не стигат до извода, че тази реакция е вследствие на напълно различни пътища на болкова чувствителност.
Обикновено при изследвания на болезнени усещания се използвали само мъжки мишки. Смятало се, че колебанията на хормоналното ниво на мъжките усложняват резултатите.
Мъже и жени усещат болката по различен начин
Различни са пътищата на болковата чувствителност
Чувстваме болка, когато рецепторите на кожата, в мускулите, ставите или на органите регистрират потенциално опасно усещане. Например, висока температура или увреждане на тъканите.
Те изпращат сигнал по периферните нерви към гръбначния мозък, а след това и в кората на гръбначния мозък, която интерпретира тези сигнали тези сигнали като болезнени.
Макар и отстрани болката да изглежда еднакво, не може да се смята, че при нейното формиране при всички процесите са едни и същи.
Болката е многообразна. Случва се екстремна реакция към нещо горещо или пикантно, а има и хронична болка, която минава, дори след заздравяване на травмата.
Проявява се като хиперчувствителност към стимули, които обикновено не предизвикват болезнени усещания.
Също така е било и с мишките на Сордж. През 2009 г. заедно с Джеф Могил, специалист по поведенческа неврология, изучавал хроничната болката, предизвикана от възпаление.
Въвеждат в гръбначния мозък на мишките молекула на липополизахарид – това е един от компонентите на бактериални клетки.
Молекулата привлича вниманието на микроглиите – имунни клетки на нервната система. Но възпалението възниква само при близнаците – при мъжките микроглиите не се активирали.
Заради тази разлика мъжките били толкова чувствителни към отскубването на тънки косъмчета, а мъжките не го забелязвали.
След това Сордж и Могил увреждат седалищният нерв на мишките и от двата пола. Това довежда до хронична болка, която система на откриване на болка в организма е увредена или работи неправилно.
И женските, и мъжките стават хиперчувствителни към докосванията. Но различия все пак е имало.
В предходния експеримент се установява, че при мъжките важна роля играят микроглиите. И ако бъдат блокирани, чувствителността към болка се понижава. Но при мъжките не всичко стои така.
Изследователите не ги блокирали в микроглиите, чувствителността към болка оставала висока. Оказва се, че в техния организъм зад хроничната болка стои друг компонент на имунната система – Т-лимфоцити.
На чувствителността влияе тестостерона
Възниква въпроса какво контролира превключването между различните пътища на болкова чувствителност.
Изследователите отдавна приписват разликата във възприемането на болка на естрогена. Този хормон контролира формирането на матката, яйчниците и млечните жлези, а също регулира и менструалния цикъл.
Естрогенът може да усилва и приглушава болката в зависимост от концентрациите си в организма.
На тестостерона обаче преди са обръщали малко влияние.
Новото изследване ясно показва, че именно тестостеронът превключва болковите пътища. При кастрация на опитни мишки, реакцията на болката се променя и става същата като на мъжките.
Когато учените въвеждат тестостерон на мъжките и на кастрираните мъжки, пътят на болковата чувствителност се превключва към мъжката версия, тоест задействали се микроглиите.
Много по-трудно е да се провери, как действат пътищата на болковата чувствителност при хората, но се появяват и първите сведения.
Неврофармакологът Тед Прайс установява, че при хората на възприятието на болката също влияят и имунните клетки. С колегите изучава нервните тъкани на болните от рак, при които туморът засяга и главния мозък.
Медикаменти действат по различен начин
През 2018 г. се установява, че лекарството срещу диабет метморфин понижава количеството микроглии около сензорните неврони в гръбначния мозък.
Блокира хиперчувствителността към болка само при мъжките мишки, но на женските не помага по никакъв начин.
Метморфинът попада в нервната система с помощта на белтък, който в големи количества се експресира в мъжките клетки.
Увеличаването на дозите метморфин не помага на мъжките, тъй като лекарството не може да попадне в нервните тъкани. Но увеличаването на дозата помага в друг случай – с морфин.
