Учени от Университета на щата Индиана предупреждават, че ударите на топка с глава могат да предизвикат краткотрайни увреждания на главния мозък, които влияят на зрението.
Отбиването на топка с глава може да навреди на зрението
В изследването взели участие 78 футболисти. Половината от тях били помолени да отбият 10 пъти топка с глава, летяща със скорост от 40 км/ч като в реална ситуация на мач.
На останалите доброволци е било разрешено да ритат топката само с крака.
Тестове за движение на очите и на когнитивни функции – за концентрация на вниманието, говорене и други, показват, че при първата група възникват локални нарушения на кръвоснабдяването на главния мозък, които отговарят за връзката между когнитивните функции и зрението.
При доброволците не се установяват никакви проявления на сътресение на мозъка.
Получените данни са свързани с резултатите от други изследвания за животни и за хора, които също говорят за опасност на такива удари „на границата на травмата”.
Според изследователите, получените установеното може да бъде отнесено и към други контактни видове спорт, сред които бокс, американски футбол, ръгби и др.
Проблемът с травмите на главния мозък при спортистите и риска от развитие вследствие на това на хронична травматична енцефалопатия и деменция отдавна привличат вниманието на лекари и журналисти.
Специалистите смятат, че трябва да се ограничат тези опасни за мозъка удари, макар и само по отношение на младите играчи.
Доказателствата за опасността все още не са достатъчно категорични
Изследванията все още са ограничени като времетраене и затова все още не могат да се посочат доказателства, че футболът може да доведе до сериозни увреждания на мозъка, които да доведат до възникване на сериозни заболявания и до инвалидност.
Не е изключено в бъдеще официално да се забрани на деца и тийнейджъри да играят футбол или поне да се променят правилата на играта, че ударите с глава на топката да бъдат изключени.
В някои щати на САЩ вече се предприемат мерки в тази насока, но доказателствата, които се представят от наличните научни трудове са твърде малко.
