Поставяме си за цел да свалим килограми, да научим чужд език, да се научим да танцуваме.
Но минават седмица, две и ентусиазмът изчезва. Психолози изясняват защо е трудно да останем мотивирани дълго време, и подсказват как да променим това.
Мозъкът обича желанията веднага да бъдат удовлетворявани. Именно така се държат малките деца.
С възрастта се научаваме да ограничаваме своите желания заради бъдещи ползи.
Сякаш сключваме сделка със себе си и казваме, например, не пуши няколко месеца. Целта е здрави бели дробове и отърваване от поредната доза никотин.
Проблемът е, че тази сделка се проваля от множество малки ежедневни решения.
Трябва да изхвърлим цигарите, просто да преминем покрай цигарите на касата, да отказваме на колеги да излезем за по цигара.
Всяко подобно решение ни отнема много енергия. Колкото повече са такива моменти, толкова по-големи са шансовете да не устоим и да се отклоним от целите.
Според психолога Роя Баумайстер, силата на волята е естествен ресурс, който може да се изтощи от постоянна употреба.
Тогава настъпва умора от вземане на решения. Всяко ново напрягане на волята изисква все повече усилия.
Изпитваме дискомфорт и се стремим да се върнем към обичайния, макар и вреден, стил на поведение.
Или да направим това, което да ни достави радост, например, да похапнем сладко.
За да постигнем реална промяна, е важно не просто да си поставим цел, но и да направим така, че за движението към нея да ни се налага да взимаме колкото се може по-малко решения.
И максимално да затрудним възможностите си да вземем неправилно решение. Но как да постигнем? Ето няколко практически стратегии.
1. Използвайте принципа „Ако…то…“
Компютърът не размисля дали да отвори нужния ви файл.
Той получава команда и веднага намира необходимият вариант на действие благодарение на алгоритмите, записани в неговата програма.
Вашата задача е да сведете собствените действия до тези алгоритми.
Предварително трябва да сте определили как да постъпите в една или друга потенциална ситуация.
Така не се подлагате на излишни съмнения, които да ви подтикнат към грешно решение.
Предписвайте действията си „ако… то…“.
Например, ако днес е вторник, ще отида във фитнеса и ще тренирам поне 1 час при всички положения.
По-добре е действията да се обвързват не с времето, а към мястото.
Например, крос не в 8 часа сутринта, а 30 минути преди закуска.
Най-добре е, ако новият навик е обвързан с ежедневната рутина.
2. Имайте предвид влиянието на групата
На нашите решения влияе не само обстановката, но и хората.
Ако в компанията, в която работите, междинните хранения са нещо обичайно, ще трябва да се преборите с изкушението да се храните по много пъти дневно.
Какво може да се направи в този случай?
Създайте си собствена група за подкрепа.
В Интернет можете да откриете хора, които също като вас се опитват да ограничат количествата храна, които приемат.
Колкото повече време е необходимо за вземането на едно решение, толкова е по-лесно да се откажем да го вземем.
3. Помнете за правилото за 20-те секунди
Психологът Шон Ачор отбелязва, че по-лесно вземаме решение, ако неговата реализация отнема не повече от 20 секунди.
И обратно колкото повече време е необходимо да вземем обикновено решение, например, да запалил цигара, толкова е по-лесно да се откажем от него.
