В миналото хората са предполагали, че човешката душа се крие в диафрагмата.
Освен това те са вярвали, че шизофренията е вид умствено разстройство, което нарушава мисловната дейност и влияе на емоциите.
Заболяването е причина за поява на слухови халюцинации, дезорганизираност на говора или чувство за параноя. Обикновено болестта се диагностицира в ранна възраст и обхваща от 0,3 до 0,7% от населението в света. Диагнозата се поставя възоснова на лекарско наблюдение и разказите на самите пациенти.
Днес болестта се определя като вид психоза, която предизвиква халюцинации, бълнуване, и нервно-психична възбуда, които нарушават нормалната психична дейност, влошаване на приспособимостта към трудовите и социалните условия и обезличаване на характера.
Генетичните предпоставки също се определят като причина за неврологични, поведенчески и социални процеси, които са от значение при евентуално развитие на болестта. Някои лекарства, могат да бъдат причина за поява на симптомите или за тяхното влошаване.
Ойген Блойлер е швейцарски психолог, който за осем години, наблюдава 647 клинични случая на душевноболни. Той въвежда термина „шизофрения“. Названието произхожда от древногръцките корени „схизо“ (разцепвам или разкъсвам) и „френ“ (разсъдък).
Според него, шизофренията не трябва да се разглежда като дисоциативно разстройство на личността или "раздвояване", както често се възприема от обществото.
Проведени наскоро експерименти доказват, че упражненията могат да стимулират паметта и мисловната дейност при душевно болните.
В изследването участват 33-ма пациенти, с поставена диагноза - шизофрения. Разпределени са на две групи. В първата (контролната), лекарите подлагат болните на обикновено психиатрично лечение. Участниците от втората група са подложени на 12-седмична физическа активност, включваща видеоигри, стандартно съоръжение за упражненията и психиатрична помощ.
След края на периода, изследванията показват, че фитнес упражненията подобряват с 18% състоянието на пациентите, а резултатите от контролната група показват 0,5%. Познавателната функция на болните е подобрена с 15% по време на упражненията, а психическото разстройство в контролната група е понижено с 2%.
Резултатите от изследването водят до заключението, че липсата на физически упражнения е рисков фактор за когнитивна дисфункция при болните от шизофрения.
Водещият автор на изследването Дейвид Кимхи е асистент професор по психиатрия и директор на департамента по "Експериментална психопатология" в лабораторията на Държавния институт на Ню Йорк.
Според изследователите, активността се увеличава от мозъчно-невротрофичен фактор (вид протеин), който се появява при физическа дейност. Този протеин може да се определи като потенциален механизъм за подобрение при състояния, свързани с психично разстройство и с шизофрения.
Според д-р Кимхи, ако откритията могат да помогнат на болните от шизофрения да се интегрират, чрез помощта на комбинация от физически упражнения и стандартно психиатрично лечение, това може да предотврати тежки психични проблеми.
Резултатите от проучванията доказват подобрение, благодарение на упражненията и лечението, подобряващо психичната дейност. Според д-р Кинхи, трябва да се отбележи обаче, че наред с доказаните ползи от физическите упражнения, се наблюдава и подобряване на здравословното състояние, при проблеми със сърцето или регулиране на теглото.
Аеробните упражнения са причина за подобряване на мозъчната функция, при хора с психологически разстройства, като същевременно подобряват общото физическо състояние на тялото.
Резултатите от изследванията са обяснени подробно и публикувани тази пролет в списание „Schizophrenia Bulletin“.
