През всяка една минута от живота ни, нашите бъбреци филтрират кръвта, отстранявайки отпадните продукти, излишните течности и токсините, които биха били смъртоносни при натрупване. Процесът е толкова ефективен и незабележим, че рядко се замисляме върху него.

Когато бъбречната функция загуби своето качество на работа, в организма се натрупват урея, креатинин и други токсични вещества. Състоянието се нарича уремия и се характеризира с краен стадий на бъбречна недостатъчност.

Той засяга отделителната система и целия организъм, определящ се като клиничен израз на вътрешно отравяне. Нека разгърнем по-подробно тази тема тук. Бъбреците са органи, които по никакъв начин не бива да се подценяват и за да разберете малко повече за това опасно заболяване, останете още малко при нас.

Какво представлява уремията

Уремията е клиничен синдром с много прояви, свързан с влошаването на бъбречната функция. Тя се синтезира в черния дроб и съставлява повече от 50% от общите органични киселини в състава на урината.

Тя е краен продукт от метаболизма на белтъците и заедно с креатинина е една от макромолекулите, които се филтрират и отделят през урината. Тя се характеризира с нарушение на правилната регулация на течностите в тялото, както и на различни хормонални, електролитни и метаболитни отклонения.

Уремията се развива най-често в условията хроничното бъбречно заболяване в краен стадий, а също и острата бъбречна недостатъчност, и някои други усложнения като поликистоза на бъбреците, диабетна нефропатия, камъни в бъбреците или хроничен пиелонефрит.

Към развитие на това заболяване са по-засегнати жените, отколкото мъжете поради ниското количество мускулна маса и изходните нива на серумен креатинин. Натрупването на уремични токсини може допълнително да допринесе за развитието на коагулопатия в резултат на понижена адхезия на тромбоцитите в съдовата ендотелна стена.

Уремията при мъжете може да бъде причина и за импотентност или безплодие при жените, а първата изява на уремия може да допринесе за развитието на уремичен перикардит.

Какви са симптомите на уремия

Симптомите на уремия не са строго обосновани само с едно усложнение– те са разнообразни, неспецифични и могат да се отнасят до други засегнати органи или системи. На първо място трябва да отбележим общата отпадналост, гаденето, загубата на апетит, лесното изморяване и повръщането, които съпътстват всеки един пациент.

Бъбречната недостатъчност може да отключи симптоми като подуване и образуване на отоци на глезените, суха, хиперпигментирана и сърбяща кожа, мравучкане и изтръпване на крайниците. Сериозните усложнения се характеризират с уремичен синдром на перикардния излиз, перикардна тампонада и прояви на застой на бъбречната недостатъчност.

Патофизиология на уремията

Уремията е резултат от взаимосвързани патофизиологични процеси, които започват с нарушена бъбречна функция и приключват с мултиорганна дисфункция. Основният патофизиологичен процес е критичното понижение на гломерулната филтрация, което означава, че бъбреците вече не могат да поддържат хомеостазата.

Уремията се дължи и на натрупване на широк спектър от токсични вещества в кръвта, които са разделени на:

  • Малки водоразтворими молекули– урея, креатинин и пикочна киселина;
  • Средномолекулни токсини– цитокини, β2-микроглобулин и паратиреоиден хормон;
  • Токсини, свързани с протеина– индоксил сулфат и р-крезол.

Какви са причините за поява на уремия

В зависимост от своя произход, уремията се появява поради различни причини. Нека ги разгледаме поотделно и подробно:

  • Инфекциозни: Състояния като гломерулонефрит могат да доведат до бъбречна недостатъчност;
  • Екологични: Фактори от околната среда и излагане на нефротоксични вещества, като тежки метали или някои лекарства са също причина за поява на бъбречни усложнения;
  • Генетични: Наследствени заболявания като Синдром на Алпорт и поликистозна бъбречна болест;
  • Автоимунни: Лупусен нефрит;
  • Начин на живот и диети: Високо кръвно налягане, диабет, затлъстяване, диети с високо съдържание на натрий, прекомерна консумация на алкохол и тютюневи изделия.

Кои са основните рискови фактори

Колкото повече възрастта напредва, толкова повече се увеличават рисковете за поява на уремия. За определени бъбречни заболявания по-рисковата група са жените, а по отношение на географското положение – райони с по-замърсена природа и липса на здравни учреждения са по-засегнати. Най-рисковата група са хората, страдащи от диабет, сърдечно-съдови заболявания и хипертония.

Диагноза и лечение на уремията

Диагнозата започва с клинична оценка, която е обстойна и включва подробна анамнеза на пациента, както и физически преглед. Симптомите биват оценени от медицински специалисти, както и медицинската история, и всички други придружаващи заболявания.

За да се докаже наличието на уремия, се провеждат няколко вида тестове:

  • Кръвни– измерват се нивата на креатин, урейен азот и електролити;
  • Анализ на урината– за протеини или наличие на кръв;
  • Образни изследвания– ултразвук или компютърна томография за откриване на структурни аномалии;
  • Бъбречна биопсия– за определяне на основната причина за увреждане на бъбреците.

Лечението може да бъде извършено с медикаментозни средства или с промени на начина на живот– диети, хидратация и специални упражнения. По отношение на медикаментите, лекарите предписват диуретици и лекарства за управление на електролитния дисбаланс.

В случаи на тежка бъбречна недостатъчност се налага диализа или бъбречна трансплантация за възстановяване на бъбречната функция. Диетите с ниско съдържание на натрий, протеини и калий, редовната физическа активност и качествената хидратация, могат значително да помогнат за намаляване на натоварването на бъбречната функция.