Уросепсис – това е изключително опасно състояние, което е като усложнение на първичен инфекциозен процес в областта на пикочнополовата система.
Същността на това заболяване се заключава в проникването на инфекциозната флора и нейните токсини в кръвоносната система с по-нататъшно разпространение из целия организъм.
Обикновено този патологичен процес е предизвикан от неспецифични бактериални възбудители. В случай че при това заболяване не е била оказана своевременна медицинска помощ, вероятността от летален изход е изключително висока.
Първите изследвания, насочени към откриване на взаимовръзка между възникналата треска и оперативните интервенции на уретера са се провеждали в периода между 1833 г. до 1837 г.
Тогава са били описани няколко случая, при които след поставяне на пикочен катетър или след някаква друга интервенция е възникнала треска.
Днес според различни данни разпространението на това съставлява от 16 до 30 случая на 100 000 души население. И този показател ежегодно се увеличава. Леталността при този патологичен процес съставлява повече от 40%.
В преобладаващия брой случаи като възбудители на уросепсис са грамотрицателни условно-патогенни микроорганизми. Най-често се развива инфекция, предизвикана от ешерихия коли.
Значително по-рядко инфекциозно-възпалителният процес е обусловен от клебсиели, протеи, псеудономас аерогиноза и т.н.
Не повече от 10% от случаите своя роля във възникването на тази патология играят грамположителни бактерии, например, стафилококова флора.
Много рядко това заболяване се свързва с условно-патогенни гъби, които се отнасят към рода кандида. Приблизително при 9% от болните хора са колонизирани едновременно от няколко микроорганизма.
Основен фактор, който води до развитието на уросепсис, е възпаление, което се локализира в някои от отделите на пикочно-половата система. При повече от 50% от хората този патологичен процес се формира на фона на пиелонефрит.
И съвсем не е важно в остра или хронична форма протича възпалителната реакция. Още един важен момент, създаващ благоприятни условия за възникване на уросепсис, е застой на урината.
Свой принос тук може да изиграе бъбречнокаменна болест, фистули и всякакви други нарушения, които водят изменение на естествения пасаж на урината.
В последно време се срещат все по-малко случаи, когато уросепсисът е свързван с неспазване на правилата на асептика при провеждане на медицинските манипулация. Но тази вероятност все пак не трябва да се изключва.
Симптоми при уросепсис
Основният симптом на уросепсис, който най-често възниква на фона на съществуващо заболяване от страна на пикочно-половата система, е треската.
При остър вариант стига до 39 градуса и повече. Хроничният патологичен процес обикновено се съпровожда с повишение на температурата само до субфебрилни стойности.
На този фон общото състояние на болния човек прогресиращо се влошава.
При него присъства остра слабост, втрисане, ускоряване на пулса и т.н. Пациентът се оплаква от главоболие, гадене и пристъпи на повръщане.
Често клиничната картина се допълва от влошаване на количеството отделяна урина и други признаци, сигнализиращи за потискане на функционалната активност на бъбреците.
Симптомите при подостра и хронична форма са изразени много по-малко интензивно. Понякога температурата е съвсем леко повишена продължително време до субфебрилни стойности.
Диагностика и лечение на инфекции
При подозрение за уросепсис е необходимо колкото се може по-скоро да се започне антибиотична терапия.
Паралелно при това заболяване се провежда дезинтоксикационна терапия, назначават се имунокоригиращи препарати.
В някои случаи възниква необходимост от хирургична санация на първично инфекциозно огнище.
