Това е подщам на салмонелата, който придоби допълнителна устойчивост към три вида антибиотици.
Африкански щам на салмонела издържа на почти всички антибиотици
Биолози установиха в Република Конго опасен вариант на нетифоидна салмонела, която е с изключително висока устойчивост към антибиотици.
Новите щамове салмонели са нечувствителни към азитромицин и цефтриаксон и слабо чувствителни към целафоспорини и затова се определят като супермикроби.
Според оценки на изследователите, новият супермикроб се появил в Конго през 2004 г., и оттогава успява да се разпространи в няколко града на страната.
Сред бактериите от групата на салмонелите има множество болестотворни щамове, един от тях е известен като възбудител на тиф, а останалите събирателно се определят като нетифоидни салмонели.
Един от тях е салмонела ентерика, който предизвиква чревни инфекции по цял свят, и най-вече в Централна и Южна Африка, където заразените са около 3,4 млн. души всяка година.
Повечето от салмонелите от този серотип са с отдавна установена множествена лекарствена устойчивост. Повечето антибиотици не действат, сред неефективните са ампицилин, хрорамфеникол и сулфаметоксазол.
За лечение на инфекции, предизвиквани от нетифоидна салмонела, следва да се изписват цефтриаксон и ципрофлоксацин.
Сандра Ван Пейвелде от Института по Тропическа медицина в Антверпен взема проби от 3 различни града на Република Конго.
Множествена лекарствена устойчивост в повечето проби
В 51 проби се установяват бактерии с множествена лекарствена устойчивост. Те също се оказват нечувствителни към още един антибиотик – азитромицин. Освен това те произвеждат бета-лактамаза с широк спектър на действие – ензим, който позволява да се инактивират антибиотици от групата на бета-лактамите.
Бактериите притежават и понижена чувствителност към ципрофлоксацин. Всичко това позволява на изследователите да обявят за откриването нов супермикроб с широка лекарствена устойчивост.
Всички открити от учените микроби са сродни и принадлежат към една сублиния на салмонелата – ST313 II.1. Изследователите съставят филогенетично дърво с представителите на ST313 и установяват, че сублинията II.2 се е появила в Конго около 2004 г.
От тогава представителите на тази сублиния са се снабдили с отделна плазмида с гени на устойчивост към антибиотици и натрупали в гена еднонуклеотидни заместители, характерни за други агресивни представители.
