Въпросът за мисленето е доста оспорван в наши дни, поради обладаното ни от всякакви технологии ежедневие и следователно улесняването на човешкия живот, като цяло.
Според много проведени проучвания все повече и повече хора, започват да използват сивото си вещество много по-малко в сравнение с предишни години, именно поради тези причини.
Това твърдение обаче може да се погледне и по съвсем друг начин.
Мислят ли хората?
Повечето от нас едва ли се замислят за нещата, които казват в ежедневието си, но ги има и тези, които не само го правят, ами и се замислят за начина, по който човека срещу тях ги чува.
Защото честно казано, всички сме ставали свидетели и ще продължаваме да ставаме, на хиляди недоразумения, именно причинени от неправилното произнасяне на дадено нещо и/или неправилното му възприемане от отсрещната страна.
Това, от своя страна, може да доведе до страшно много проблеми, възникнали буквално от абсолютното нищо?
Защо?
Защото хората не си вярват.
Свикнали сме, особено женската част от обществото, да си интерпретираме по свой си начин чуждите думи и следователно да умираме от щастие, поради абсолютно обикновена случка, която ние обаче сме видели като нещо страшно специално или пък да роним горчиво сълзи за нещо, което дори не сме разбрали правилно и което, само по себе си, казано от другия човек, в неговата глава, е имало съвсем друг, различен смисъл от този, който сме му придали.
Така че, да. Може да се каже, че в този смисъл особено, хората не само мислим, но и сме склонни да мислим до такава степен, че това да започне да ни вреди, и то не само на нас самите, но и на хората около нас, взаимоотношенията ни с тях и т.н.
Кога не бива да мислим?
Мисленето е хубаво, но в определени количества. А голяма част от нас сякаш изпадат в крайности, които не само не са здравословни, но и вредят, и то понякога в много по-голяма степен, отколкото можем да си представим.
Хубаво е да мислим, когато пред нас е поставена задача. Хубаво е да мислим, когато търсим логическото следствие на нещо. Хубаво е да търсим смисъла и да интерпретираме. Но не е хубаво да го интерпретираме само по един начин, да се захванем за този определен начин и да не го пускаме, тъй като това ни наше действие прекалено често води до неприятни ситуации, които сме можели да избегнем, ако сме подходили правилно.
С други думи, не бива да мислим, когато не сме сигурни в нещо. Не бива да мислим, когато се колебаем за нещо. Да търсим позитивите му и негативите му и да ги сравняваме не е лош метод, да, но понякога не броят е важен, а качеството на аргументите ни. Понякога един позитив може да струва повече от 3 негативи за нас.
Не бива да мислим, когато просто предполагаме. И да се мъчим, и да търсим решение на проблем, който дори още не е проблем.
Не бива да мислим, когато отговорът не зависи от нас. Не бива да мислим, когато времето решава нещата.
Мислейки за евентуалното бъдеще, ние сме склонни дори да го провалим – защото забравяме да живеем в настоящето. И утре – а именно бъдещето, за което мислим в момента, ще мислим за деня след утре – и ще забравим да изживеем утре.
Ще забравим да изживеем бъдещето, за което си мислим как ще изживеем.
