Ние непрекъснато общуваме сами със себе си – анализираме, спомняме си, ругаем се, дори спорим! Полезни ли са вътрешните диалози?
Интересното е, че много хора смятат такива разговори за не съвсем нормални и казват, че гласовете в главата са повод да се потърси лекарска помощ. И то бързо, гласът – да, но диалогът със самия себе си, това е нещо абсолютно естествено нещо.
Плюсовете на диалозите
Разговорът със самия себе си може да се превърне в репетиция за някакво събитие. Да кажем, ако ви предстоят важни преговори и вие нервничите по този повод, можете мислено да изиграете своята роля и ролята на другите участници. Тогава в реалните преговори ще бъде по-лесно.
Анализирайки ситуацията вътрешно на глас, по-добре започваме да разбираме случващото се. Това помага за справянето с емоционалните преживявания и за намаляване на стреса.
Когато се съмняваме в нещо, ние вътрешно насърчаваме себе си – Давай, ти можеш. Тоест мотивираме преодоляване на трудностите. А когато преодоляваме, надаряваме себе си с похвала, повдигаме самооценката си.
Дори спорът със самия себе си може да бъде от полза. Това позволява да видите ситуацията от всички страни и в края на краищата да стигнете до правилно решение.
Лъжичка катран
Но някои хора си наговарят излишни неща. И тогава конструктивният диалог се превръща в деструктивен. Ето само няколко примера как не трябва да говорите със себе си.
Зацикляне върху негативните мисли:
Постоянно ругаене, обвинения, критика, оплакване от живота, да се смяташ за най-нещастния на света. Това е директният път към депресията и неврозата. Тъй като вие подривате вярата в себе си и се поставяте в позиция на жертва.
Безкрайно преживявате събитията от отдавна отминали дни – Ах, защо така постъпих! Заради всичко се случи точно така както не трябваше! Какъв е смисълът човек да се рови в миналото? Него вече го няма.
Такива мисли ви разсейват от настоящето. Животът преминава покрай вас, а заедно с това и нови познанства, работа, възможности.
Прекомерно рефлексиране и затваряне в себе си – това отнема много сили и енергия. Например, вместо да се решат насъщните задачи – да се запише детето в музикално училище, да се направи ремонт, да се изчисти жилището, вие живеете в измислен свят.
Дете? Родител? Пораснал?
Какво ще бъде общуването със самите вас – приятно или разрушаващо – зависи само от вас. Всичко е както в общуването с други хора – или подбирате думи, които няма да наранят събеседника, или удряте по болезненото или откровено влизате в спор.
Но има един трик, който ще ви помогне да превърнете деструктивният диалог в конструктивен. Как обикновено разговаряме вътре в главата си?
Или се държим като деца – „Искам – дреха, кола, апартамент!“ Или като строги родители – „Не трябва – ти си дебела в тази рокля“ или „Каквото и да искаш – още не си спечелила за кола и апартамент“. Получава се така, че една наша част иска нещо, а другата не ѝ позволява.
Така че е необходимо в главата да се появи трети събеседник – възрастен, който да прекрати този конфликт – „Трябва ти нова блуза, но нека да разгледаме всички варианти“ или „Апартаментите сега поевтиняха“.
„Да опитаме да спечелим поне за един“. Тоест задачата на възрастния е да предложи решение, да премине от аз искам към аз мога.
