Възпаление, което се развива в различни отдели на тънкото черво, се нарича ентерит.
По своята същност това понятие включва цяла група от различни патологии, обединени от възпалителния процес, който се развива в тънкото черво.
Това състояние води не само до дистрофични изменения, но и до потискане на функционалната активност на този анатомичен отдел.
Възпалението на тънкото черво може да има остър и хроничен характер.
Според данните на статистиката всяка година по света се регистрират около 3 милиарда нови случаи на остър ентерит.
И приблизително 3 милиона от тях завършват с летален изход.
Що се отнася до хроничната форма на това заболяване, се среща при приблизително 6% от пациентите, които се хоспитализират в гастроентерологични отделения.
Най-често тази патология е с благоприятна прогноза.
Но при липса на необходимото лечение може да стане причина за чревно кръвотечение, некротични изменения в стената на тънкото черво и много други опасни състояния.
Съществуват голямо количество фактори, които могат да доведат до ентерит.
Най-често възпалителният процес се предизвиква от инфекциозна флора.
Възбудители могат да са най-различни вируси и бактерии, както и паразити.
Често възпалението в тънкото черво се обуславя от постъпване на токсични вещества в организма или от разнообразни отрови.
Към другите провокиращи фактори са алергични реакции към храните или лекарствени препарати, прекаляване с твърде пикантни и мазни храни, а също и с алкохол.
Ензимни нарушения, хронични възпалителни патологии от страна на други органи, различни автоимунни реакции, всичко това може да отключи ентерит.
Симптоми при ентерит
Острият ентерит се съпровожда с много по-изразени симптоми.
Болният се оплаква от внезапна диария, болков синдром в областта на корема, а също и от метеоризъм.
Интензивността на болката при всеки конкретен пациент се различава, най-често е силна и пристъпообразна.
На този фон често се присъединяват пристъпи на гадене и повръщане.
Още една характерна особеност на острия ентерит е общият интоксикационен синдром.
Проявява се с повишение на телесната температура, обща слабост и неразположение, а също и с главоболие.
Честотата на диарията стига до 10 и повече пъти на денонощие.
Изпражненията са с воднист и обилен характер.
На фона на нарастващото обезводняване се присъединяват симптоми като сухота на кожата, разнообразни сърдечно-съдови нарушения и конвулсии.
Понякога се присъединява и хеморагичен синдром, който се проявява с кръвоизливи по кожата.
Хроничния ентерит се съпровожда със сходна клинична картина.
Присъстват симптоми като умерена, неостра болка в корема, подуване и къркорене.
Отделяните изпражнения са течни, наподобяват каша.
Обикновено честотата на актовете на дефекация не превишава 5-6 пъти за ден.
Често паралелно на тънкото черво се въвлича и дебелото.
В този случай клиничната картина се допълва с болезнени лъжливи позиви за дефекация.
При преглед може да се установи, че повърхността на езика е покрита с белезникав налеп.
Диагностика и лечение на възпаление
За диагностика на това заболяване се използват редица лабораторни и инструментални методи за изследване.
Към лабораторните са копрограма, пълна кръвна картина и биохимично изследване на кръвта.
На първо място, подобно възпаление е показание за назначаване на специална щадяща диета.
От лекарствените препарати се използват спазмолитици, а също и препарати, насочени към потискане на патогенната флора.
Допълнително могат да се предпишат ензимни средства, пробиотици и еубиотици.
