Рецидивиращият полихондрит представлява системно заболяване на съединителната тъкан, което се характеризира с хронично рецидивиращо протичане и се проявява с възпалителен процес в хрущялната тъкан с увреждане на различни органи и системи.

Клиничната картина при протичане на заболяването няма строги закономерности, което определя и някои трудности с диагностиката.
Тази патология се отнася към групата на редките.

Среща се сравнително рядко 3.5 на 1 000 000.

Към заболяването са предразположени в еднаква степен и жени, и мъже.

Пикът на заболеваемост се пада на възрастта се пада на възраст 40-60 години.

Причини

Точните причини за възникване за рецидивиращ полихондрит не са известни.

Предполага се, че в неговата основа стои автоимунно възпаление, което води до деструкция на хрущяла и замества със съединителна тъкан.

В патологичния процес се въвличат хрущяли с различна локализация и органи, съдържащи голямо количество протеогликани:

• Нос и уши;
• Стави и дихателни пътища;
• Зрителни органи;
• Сърце;
• Големи кръвоносни съдове;

В периода на висока активност на процеса в кръвта при такива болни се установява високо ниво на антитела към колаген тип 2, може да се открие и ревматоиден фактор и антинуклеарни антитела.

В увредените тъкани се откриват отлагания на имуноглобулини и имунни комплекси.

Определена роля в развитието на заболяването играят генетичните фактори.

Има данни и за семейни случаи на увреждане на хрущялната тъкан.

Симптоми

Клиничната картина на рецидивиращ полихондрит се отличава с разнообразие от патологични симптоми.

В дебюта на заболяването те често са неспецифични.

Но най-често се появяват:

• Безпричинна слабост;
• Атралгия;
• Треска;
• Загуба на мускулна маса;

С прогресиране на патологичния процес се появяват и по-явни признаци на заболяване:

• Възпаление на хрущялите на носа и на ушите;
• Увреждане на органите на слуха и вестибуларния апарат;
• Полиартрит;

• Патология на зрителните органи;
• Деструкция на хрущялните структури на трахеята и на фаринкса;
• Увреждане сърдечно-съдовата и нервната система и др.;

Най-ранното проявление на заболяването най-често е остър аурикулит.

Появява се болка, зачервяване или оток на едното или двете уши.

Възглавничката на ухото не се въвлича в патологичния процес.

Често на този фон общото здравословно състояние се влошава и се повишава телесната температура.

Острите възпалителни проявления се запазват няколко дни и седмици.

След затихване на възпалението външното ухо провисва и става безформено.

При повече от половината от болните на този фон се засяга слуха и равновесието и се установяват:

• Шум в ушите;
• Пристъпи на световъртеж;

Смята се, че в основата на тези изменения са деструктивни процеси в областта на ушната мида, външният слухов проход, слуховите тръби и проявление на васкулит.

За рецидивиращ полихондрит е характерно наличието на артрит, но се засягат предимно големите стави на крайниците и гръдно-ребрените съчленения.

Обикновено този процес е асиметричен, неерозивен и недеформиращ.

Характерен признак на заболяването е възпаление на хрущялната кост на носа.

Обикновено то е с остро начало, запушен нос, ринорея.

Основи на лечението

Лечението на рецидивиращ полихондрид е насочено към:

• Намаляване на активността на процеса;
• Постигане на ремисия;
• Отстраняване на неприятните симптоми;

За постигането на тези цели се предписват:

• Кортикостероиди – преднизолон;
• Нестероидни противовъзпалителни – диклофенак, аулин;
• Цитостатици – метотрексат, циклофасфамид;
• Биологични препарати;

Лечението обикновено започва с назначаване на кортикостероиди.

Дозата на препарата се подбира индивидуално.

В тежки случаи може да се проведе пулс терапия с големи дози хормони.