Това може да спаси живота ни.

Защо задължително да си оставим време за възстановяване

Да си оставим време за възстановяване след всяка прекарана вирусна инфекция, било то обикновена остра вирусна инфекция със средна степен на тежест или грип.

Оздравяването не е еднократно събитие, макар и това за повечето от нас да означава, че на сутринта да се събудим без температура и без да ни се вие свят.

Това е процес, по времето на който организмът въвежда в ред органите и системите, които са засегнати от вируса.

Дори след обикновен грип най-малко няколко седмици се запазва повишеният риск от сърдечен пристъп, пневмония и други инфекции, сериозно се понижава силата и издръжливостта.

Ако през този период се натоварим допълнително, последствията могат да бъдат изключително неблагоприятни – да се стигне до трайно намалена работоспособност и дори до летален изход.

В случай на остра вирусна инфекция или на грип повечето имат късмет – техният организъм доста бързо идва на себе си, а за прекараното заболяване напомня понякога временната лека астения. Но това не се отнася за COVID-19.

Вече е известно, че последствията от него могат да са продължителни и доста тежки. Сред тях са:

  • Кашлица и задъхване – на човек му е трудно да диша, а неговият организъм рискува да не си набавя достатъчно количество кислород.
  • Увреждане на тъканите на белите дробове.
  • Проблеми със сърцето.
  • Възпаление на стените на кръвоносните съдове – васкулит.
  • Тромбоза, тоест повишен риск от образуване на тромбози, с всички произтичащи от това неблагоприятни последствия – риск от инфаркти и инсулти.
  • Изтощаване на мускулите – с подобен дефект се сблъскват хората, които няколко седмици са прекарали в болница или са били на легло. Загубата на мускулна тъкан води до това, че на човек може да му е трудно да повдигне, дори и лъжица.

Освен това коронавирусът може да е пусков механизъм за развитие на синдром на хронична умора, също и поствирусен синдром. Това е сложно и ненапълно проучено заболяване, при които човек започва да се чувства, сякаш са му забранили да се храни – рязко се влошава паметта, концентрацията, когнитивните способности като цяло, понижава се издръжливостта.

В това състояние, дори и ходенето до магазина се превръща в подвиг, а за работа или за учене може просто да забравим.

За намаляване на рисковете от подобни неблагоприятни явления, е необходимо да си оставим време за възстановяване след коронавирусната инфекция и по възможност да поддържаме организма с помощта на някои мероприятия по рехабилитация.

Колко дълго e възстановяването след ковид

Всичко е индивидуално. В повечето случаи, ако срещата с COVID-19 е преминала леко, възстановяването е до няколко седмици от началото на заболяването.

Ако симптомите на коронавирусна инфекция под една или друга форма продължат повече от 3 седмици, тогава се говори за дълъг ковид или дори за хроничен.

Да предвидим какъв ще е, е трудно и дори невъзможно. Всичко, което можем да направим и зависи от нас, е да помогнем на организма да се възстанови.

Какво да правим, за да е по-бързо възстановяването

От Lechenie.bg анализирахме данните, с които разполага към момента доказателствената медицина, и подбрахме 10 важни правила, които е необходимо да се следват.

1.Не бързайте

Колко време за възстановяването след COVID-19 е необходимо, това не е известно, тъй като всеки случай е строго индивидуален.

Дългият ковид е коварно състояние. Налични са данни, че след периоди на подобрение, понякога продължаващи няколко седмици, отново се появяват симптоми.

Ако сте преболедували преди 1-2 месеца, това още не означава, че скоро няма да възникне слабост и други проблеми със здравето.

Превръщането в хипохондрик и рисуването на картини на възможни влошавания на състоянието, няма да е възможно. Но ето какво действително е необходимо, внимателно да следим как се чувстваме и да се заемаме още от самото начало с трудови и спортни подвизи.

Връщайте се към предишното темпо на живот, постепенно, стъпка по стъпка и бъдете готови във всеки един момент да направите крачка назад, ако внезапно се почувствате не много добре.

2.Повече си почивайте

Това е стандартна препоръка за възстановяване след всякакви вирусни заболявания. Не прекалявайте с работата, не си носете работа у дома, през почивните дни си почивайте и общувайте с приятели.

3.Най-малко 8 часа сън

Недоспиването разрушава – заради него се влошава паметта, понижава се способността за концентрация и работоспособността.

Съществуват изследвания, които доказват – при хората, които спят по-малко от 6 часа на денонощие, вероятността от летален изход е с 12% по-голяма, отколкото при тези, които прекарват в обятията на Морфей по 8 часа на денонощие.

По време на възстановяването от ковид този риск не е нужен. Наспиването трябва да е пълноценно. Ако е трудно заспиването, тогава е добре да не използваме устройства преди лягане, тъй като само ни пречат.

4.Ограничаване на натоварванията

И физически, и умствени. Например, при поствирусен синдром спортът и стремежът да водим активен начин на живот може значително да влоши здравословното състояние.

Затова следва да се въздържаме от ходене на фитнес и от джогинги, поне няколко седмици, след като вече ни се е сторило, че сме оздравели.

5.По-малко нерви

Стресът, както и самият ковид, често предизвикват развитие на синдром на хроничната умора. Да, и като цяло вълненията и изнервянето не влияят добре на здравето.

Често те стават причина за главоболие, слабост, нарушения във функционирането на сърдечно-съдовата система и така забавят възстановяването след болестта.

Опитайте да си съставите и да спазвате дневно разписание. Това ще направи животът ви по-равномерен, предсказуем и ще понижи нивата на стрес.

6.Водете си дневник с наблюдения

Отбелязвайте в него какво сте направили и до какви последствия е довело това. Така ще можете да отбележите, например, че след обичайната чаша кафе повече нервничете или страдате от главоболие през деня.

Или не се наспивате, ако лягате след 22 часа. Или да предположим, че ви изморяват разходки на разстояние повече от 200 метра.

Дневникът ни помага да преустроим живота си така, че да не ни уморява и дори изтощава.

7.Пълноценно хранене

Белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали, и други микроелементи, това са онези тухлички, с помощта на които организмът поправя уврежданията, които са му нанесени от вируса.

Не оставяйте тялото без необходимия му строителен материал.

Същевременно ограничете консумацията на захарни изделия, газирани напитки, бисквити и преработени меса – колбаси и наденици.

8.Пийте повече течности

Нормата за средностатистическия човек е не по-малко от 2,5 литра на ден. В тях обаче се включват всички течности, включително от сочните плодове и зеленчуци, чай, кафе и дори от супите.

Алкохолът следва да се ограничи, докато трае възстановяването след болестта.

9.Правете дихателни упражнения

Те помагат за възстановяване на функцията на белите дробове, които е възможно да пострадали след COVID-19. Най-лесното упражнение, което препоръчват експерти на Медицинското училище Джонс Хопкинс, това е бавно дишане с корема. Прави се ето така:

  • Ляга се по гръб, краката се свиват в коленете;
  • Дланите се полагат на корема или с тях се обхваща отстрани корема;
  • Свийте устни и притиснете езика към небцето;
  • Направете дълбоко вдишване чрез носа, като въздухът се изтласква в долната част на корема, приблизително към мястото, където се намират дланите. Постарайте се да издишате така, че коремът да се вдигне максимално високо.
  • Бавно издишвайте през носа;
  • Повтаряйте дълбоките вдишвания в рамките на минута.

Незабавно преустановете тренировката, ако не се чувствате добре – вие ви се свят, притъмнява ви пред очите, появи се задух, болки в гърдите, лепкава пот, сърцето започне да бие по-често или пропуска удари.

В идеалния случай е необходимо дихателната гимнастика да се започне тогава, когато ни даде разрешение наблюдаващият ни лекар, който ще ни подскаже какви упражнения ще бъдат най-ефективни в нашия случай.

10.Постоянен контакт с личния или с лекуващия ни лекар

В периода на възстановяване след ковид това е особено важно. Трябва да имаме възможност бързо да се свързваме и да се консултираме със специалист, ако се появят нови или обезпокоителни симптоми.

Лекарят ще ни попита как се чувстваме, ще ни направи преглед, при необходимост ще ни даде направление за изследвания. И ако е нужно, ще изпише лекарства, които ще ни помогнат да се справим с влошеното ни общо състояние.

Продължителното вирусно заболяване, което обикновено прераства и в бактериална инфекция, изисква по-продължителен период на възстановяване. При всеки е индивидуално, но може да са необходими и няколко месеца.

Добрата новина е, че може да се каже, че периодът, който в най-голяма степен предразполага към усложнения на вирусни и бактериални заболявания на дихателната система, вече е почти зад гърба ни.

В Австралия с идването на пролетта и трайното затопляне на времето, което се падна в началото на късната есен в Северното полукълбо, тоест ноември, съвпадна със значително намаляване на заболелите.

По-дългите и топли дни, както и по-продължителното слънчево греене, помагат за бързо разрешаване на заболяванията, засегнали дихателната система. Затова и с възраждането на природата идва и очакването, че на цялата тази истерия ще бъде сложен край и всичко ще остане в миналото.

Настоящият период, началото на астрономическата пролет и предвид студеното време през март, крие доста рискове за здравето, тъй като организмът вече е изтощен от продължителното студено време, макар и зимата у нас през последните 4-5 години да не е сред студените.

Това предразполага и именно сега повечето хора да се разболяват от вирусни инфекции и съответно рискът от заразяване с коронавирус също е по-висок.

Очакванията са да намалее, когато започне трайното затопляне на времето и температурите достигат през деня поне 17-18 градуса в продължение на около 10 дни, тогава най-вероятно и вирусите ще отстъпят.