Палмовото масло е растително масло, което се добива от плодовете на маслената палма.

Основното негово приложение през последните 5 хиляди години е за производството и приготвянето на храна.Днес палмовото масло се използва по целия свят в млечната, сладкарската и хлебната промишленост.

Въпреки че палмовото масло е достатъчно добре проучено от гледна точка на медицината и не е забранено в нито една държава по света, в българските средства за масово осведомяване има значителен брой публикации за вредата от него.

Основният въпрос, който вълнува обществото е как палмовото масло влияе на човешкия организъм:

• Усвоява ли се палмовото масло също, както и останалите растителни масла?;
• Вреди ли то на сърдечно-съдовата система?;
• Вредно ли е добавянето му към детските храни?

Българските медии и някои от представителите на хранителната индустрия се аргументират против употребата на палмово масло, като посочват някои свои съображения и притеснени.

В частност, на този вид растително масло се приписват съдържание на вредните трансмазнини, които най-малкото повишават риска от развитие на сърдечно-съдовата система.

Трансмазнините влизат в състава на месните и млечните продукти, но не и в растителните.

В последните те могат да се окажат само в случай, че течната мазнина /масло/ се хидрогенизира, тоест премине в твърдо състояние /това често се налага в хранителната индустрия/.

Въпреки това палмовото масло изначално е с полутвърда консистенция. Това се дължи на съдържанието в него на палмитинова мастна киселина, присъствието на които е характерно за животинските мазнини.

Именно тази киселина е „виновна“ за това маслото да не е в течно състояние. Поради това му свойство то не изисква изкуствено втвърдяване, като например слънчогледовото олио, от което следва, че в първото няма трансмазнини.

Палмовото масло е обикновена мазнина, която както и всяка друга такава като /кравето масло, говеждата лой, овчата лой, пилешката мазнина, растителното масло, соево масло и пр./ се усвоява в човешкия организъм с помощта на ензима липаза.

Този фермент „разкъсва“ тези мазнини на по-малки елементи, които се абсорбират от чревната стена.

Чрез този храносмилателен процес нормално се усвоява всяка мазнина, дори и тези с висока температура на топене. Просто в единия случай процесът протича по-бързо, а в другия по-бавно.

В българските онлайн медии човек може да попадне на публикации, в които се твърди, че за произвежданите в България храни се използва палмово масло със занижено качество, така нареченото техническо.

Но това не е така, тъй като Българската агенция за безопасност на храните, както и Европейският орган с тази функция съблюдават спазването на приетите регламенти, директиви, закони и подзаконови нормативни актове.

В тях са утвърдени определени норми, на които трябва да отговаря всяко масло, което е предназначено за употреба в хранителната индустрия, тоест за производството и приготвянето на храни.

Например то не трябва да превишава допустимите норми по отношение на токсичните елементи, радионуклеиди, плесени, дрожди и пр.

Също така се контролира и степента на окисление на маслата. В хранителната индустрия могат да се използват само мазнини и масла, които отговарят на изисквания утвърдени в съответните законодателни актове.

Без използването на палмово масло при производството на детските храни, тяхното качество сериозно би пострадало, тъй като тези храни трябва да бъдат максимално близки по състав на майчиното мляко, а което присъства всичко необходимо за правилното развитие на детето.

В женската кърма се съдържа един компонент, който в голямо количество присъства и в палмовото масло, това е палмитиновата киселина, която е необходима за естественото развитие на детето.