Вродена хипотиреоза – това е заболяване, което се развива на фона на дефицит на хормони на щитовидната жлеза.
Това е една от най-разпространените ендокринни патологии в педиатрията - едно болно бебе се ражда на 4-5000 новородени.
В съвременната медицина съществуват ефективни методи за лечение на хипотиреоза.
Но днес основен проблем си остава ранната диагностика на заболяването.
Как се открива заболяването и защо е важно това да се направи, колкото се може по-бързо?
Причини за вродена хипофункция на щитовидната жлеза
Разграничават се няколко форми на заболяването:
• Първична, при която патологията е свързана с нарушение на функцията на самата жлеза
Това заболяване се открива в болшинството случаи – до 90% от всички болни деца страдат именно от тази форма на патологията.
• Вторична – свързана е с недостиг на тиреотропен хормон – ТТХ, често се развива при нарушения в хипофизата;
• Третична – предизвикана от неправилна функция на хипоталамуса и недостиг на хормона тиролиберин;
• Периферна – възниква в случай, ако Т3 и Т4 не се усвояват от тъканите на организма;
При развитие на първична хипотиреоза щитовидната жлеза на бебето страда най-често, поради различни проблеми по време на бременност.
Сред тях са:
• Хипотиреоза у майката;
• Автоимунни заболявания при бременната;
• Недостиг на йод в храненето на жената;
• Различни отравяния, включително и медикаментозно;
• Радиоактивно облъчване в периода на износване на бебето;
В редки случаи заболяването е наследствено и е свързано с аномалии в развитието на щитовидната жлеза.
Вродена хипофункция на жлезата възниква и на фона на генни мутации.
В този случай детето има и други заболявания – сърдечен порок, заешка устна и други.
Признаци на вродена хипотиреоза – недостиг на хормони
Въпреки че заболяването е вродено, признаците на хипотиреоза веднага след раждането се проявяват само при 10-15% от болните деца.
Характерни симптоми в този случай са:
• Твърде голям плод;
• Изразени отоци на лицето;
• Широк отекъл език,заради който детето не може напълно да си затвори устата;
• Трудно отделяне на мекониума – първите изпражнения;
• Продължително заздравяване на пъпната рана;
• Жълтеница с продължителност повече от седмица;
• Прегракнал груб глас;
По-късно, към 3-4 месец, признаците на хипофункция на щитовидната жлеза се променят, но се проявяват на практика при всички болни деца:
• Бебето плаче рядко, много спи, не реагира активно на мама и на околните;
• Слаб апетит и сукателен рефлекс;
• Трудно наддаване на килограми;
• Запек, колики;
• Постоянно раздразнение на кожата – напуквания, лющене;
Раните трудно заздравяват.
• Микседем – отекла кожа и подкожна мастна тъкан;
• Рядка и повехнала коса;
• Син назолабиален триъгълник;
С възрастта заболяването прогресира, и на 6 месеца признаците на хипофункция на щитовидната жлеза са ярко изразени.
Към симптомите, проявяващи от 3-ти 4-ти месец, се добавят следните:
• Изразено задържане на психомоторното развитие;
• Изоставане в растежа;
• Нарушения от страна на сърдечно-съдовата система – понижено кръвно, слаб пулс, кардиомегалия;
• Трудно прорязване на зъбите;
• Трофични увреждания на кожата;
Прогноза за вродена хипотиреоза
Ако лечението на вроденото заболяване започне веднага след раждането на детето, прогнозите са достатъчно благоприятни.
Заместителната терапия с левотироксин натрий напълно компенсира недостига на хормони – детето се расте и се развива, както и останалите деца.
Ако патологията, предизвикала недостиг на Т3 и Т4, не може да се отстрани, тогава терапията, която се провежда, остава пожизнена.
В случай че лечението не започне своевременно се стига до следните усложнения:
• Задържане на умствено развитие в различни форми – до кретенизъм;