Да разгледаме какво се случи в 3 държави, в които ситуацията рязко се влоши.
Как се променя епидемичната обстановка с коронавируса в Азия
Хонконг, Сингапур и Тайван дълго се смятаха за образци как и ние трябва да се справим с епидемията от коронавирус – да спрем развитието на инфекцията, без да се засегне в значима степен икономиката.
Вместо да налагат национална карантина започва масово тестване, установяване на контактите на заразените, това се прави и у нас от РЗИ, изолирани са заболелите и са наложени ограничения при пътуване.
Животът в тези държави не беше съвсем какъвто е обичайно, но все пак не бе наложена тотална изолация. У нас също ограниченията не бяха толкова строги, макар и да бяха сложени контролни пунктове по входовете на градовете.
Затягане на мерките в Сингапур, Тайван и Хонконг
В последните седмици обаче ситуацията се промени – през тези държави премина втора вълна на инфекцията. Променени бяха и правилата. Всички, които сега влизат в Хонконг дават проби от слюнка, а на останалите влизането е просто забранено.
Тези мерки заедно с гривните, които се дават на влезлите, за да могат да се проследяват, бяха взети, за да бъде предотвратена нова вълна на заразяване.
Втората вълна на епидемията започна в края на март и бе провокирана основно от връщането на местни жители от държавите, в които тогава епидемията бе в разгара си – Великобритания, европейските държави, САЩ.
Това създаде допълнително напрежение на територията на Хонконг – гражданите на града държава обвиниха връщащите се свои съграждани в разпространение на болестта.
Здравните власти обаче установиха и малки местни огнища на заразяване, включително и в района на града, който е известен със своя нощен живот.
Нарастването на броя на заболелите доведе до това, че в града бяха забранени срещите на повече от трима души, затворени бяха казината, фитнес центровете, кината, баровете и ресторантите. Ограниченията в придвижването продължават за неопределено време.
Сингапур също при първата вълна успя да мине без масово затваряне, но когато броят на заразените надмина 1000, в страната бяха взети строги мерки.
Сега навън може да се излиза, както и в Италия все още, за най-необходимото, за да се отиде на лекар, за тренировка, но всеки сам, и трябва да се спазва задължителна дистанция.
Ресторантите работят, както и у нас, само за доставка на храна по домовете, училищата са затворени.
Тази втора вълна от заразени се свързва с лошите условия на живот на работещите мигранти.
Тайван все още не е преминал към самоизолация, но не са отменени и строгите ограничения на пътуванията.
И това може да стане нова норма, поне докато не се появи ефективно и повсеместно достъпно лечение или повечето хора по света не изградят имунитет след създаването на ваксина.
Какво означава това за всички нас
Още неведнъж ще трябва да се изолираме
Мерките за социално дистанциране могат да се превърнат в инструмент, към който ще се наложи да се обръщаме отново и отново. Ще се налага ту да се усилват и впоследствие да смекчават.
Докато заболяването е на едно място, то съществува шанс да се разпространи навсякъде. Според хонконгския епидемиолог Габриел Люн, всички трябва да се подготвим за няколко цикъла налагане и сваляне на ограниченията.
Това е необходимо, за да бъде епидемията под контрол, а икономическите и социални последствия да не бъдат прекалено неблагоприятни.
Хонконг, Сингапур и Тайван сега следват този курс, макар и в различна степен. Те използват тестване, откриване на контакти, ограничения в придвижването и социалното дистанциране като спирачка, която трябва да се натиска, за да се спре разпространението на инфекцията и да се отпусне, когато ситуацията се върне под контрол.
Необходима е постоянна адаптация и гъвкавост
Правилната реакция на епидемията, това е динамичен процес, който изисква регулиране. Всички се надяваме колкото се може по-скоро да се върнем към обичайното си ежедневие, но страните е по-добре да възприемат динамичният мониторинг като инструмент както регулацията, докато ваксината не стана широко достъпна.
Според епидемиолог от САЩ, ефективната стратегия за възпиране на коронавируса трябва да включва мерки за работа с всеки конкретен случай.
Това означава откриване и изолация на заразени, проверка на техните контакти и по-нататъшен мониторинг.
