Вторична кардиомиопатия – това е често срещан патологичен процес, при който в сърцето и по-точно в неговата мускулна обвивка, се развиват дистрофични изменения, които водят до нарушения на съкратимостта на миокарда.
В основата на възникване на тези изменения е някаква основна патология, предизвикваща биохимични или физико-химични изменения в метаболизма на кардиомиоцитите.
Съществуват голямо количество заболявания, които могат да доведат до увреждане на миокарда. Прогнозата при това състояние пряко зависи от неговата природа.
В редица случаи вторичната кардиомиопатия може да стане причина за хронична сърдечна недостатъчност, тромбоемболичен синдром и дори внезапна смърт.
Причини и рискови фактори
Разпространението на вторична кардиомиопатия сред населението е сравнително висока. Това увреждане на сърцето се среща в приблизително 3 случая на 1000 души население. Най-често се открива при хора над 40 години, но е възможно да се развие и при деца.
Преди да говорим за причините за развитие на вторична кардиомиопатия, нека разберем по какво се отличава от първичната.
Първичната форма на това заболяване се характеризира с възникването в миокарда на дистрофични изменения без наличие на някакви съпътстващи патологии от страна на сърдечно-съдовата система.
Често този патологичен процес е с генетично обусловена природа. Точният фактор, който води до увреждане на мускулната обвивка не може да се открие.
При вторична форма се проследява ясна взаимовръзка между основното заболяване и увреждането на миокарда.
Списъкът с патологии, които могат да засегнат сърцето, е много обширен.
Доста често роля играят различни инфекции и метаболитни нарушения. Често дистрофичните изменения са обусловени от няколкократна силна или системна интоксикация.
По-рядко се срещат вторични кардиомиопатии, свързани с нервно-мускулни заболявания, проблеми с храносмилателната система.
В основата на развитие на вторична кардиомиопатия са метаболитни нарушения в кардиомиоцитите.
На фона на нарушения на метаболитните процеси, се формира дисфункция на клетъчните органели, наричани миофибралами.
Миокардът започва по-активно да се съкращава, което води до поява на характерни за това проявления.
Симптоми при вторична кардиомиопатия
Симптомите при този патологичен процес до голяма степен зависят от основното заболяване. Освен това често вторичната кардиомиопатия в продължение на дълъг период от време по никакъв начин не се проявява.
Скриват се основните клинични проявления на основната патология.
Най-характерно оплакване при това заболяване е болката в гърдите.
Болковият синдром е с дърпащ и притискащ характер. Обикновено не е свързан с физическо натоварване и възниква, дори в спокойно състояние.
Важен момент е, че появилата се болка не се разпространява никъде и отшумява от само себе си без прием на лекарствени препарати.
С течение на времето се присъединяват симптоми като бързо уморяване, ускоряване ритъма на сърдечните съкращения, пристъпи на световъртеж.
При преглед могат да се открият различни нарушения от страна на ритъма, например, екстрасистолия. Освен това често клиничната картина се допълва със задух и периферни отоци.
Проявлението на тези симптоми ще зависи от това колко силно е засегната мускулната обвивка. Но с течение на времето цялата симптоматика се задълбочава при липса на необходима помощ.
Диагностика и лечение
От лекарствените препарати при това увреждане на сърцето се използват активатори на миокардния метаболизъм, бета-адреноблокери, витамини от група В, средства против аритмия.
При наличие на показания се назначават сърдечни гликозиди и антикоагуланти.
Паралелно е необходимо да се лекува и основното заболяване.
