Треперене на цялото тяло и втрисане могат да са признаци на най-различни заболявания. Това е обичайно явление за състояния, свързани с промяната на телесната температура – преохлаждане, както и инфекциозни заболявания, съпровождани от треска.
Едновременно с това втрисането невинаги е реакция на студено или на повишение на температурата. Възможно е да симптом на заболявания, протичащи без изменения на телесната температура. Сред тях са и някои сърдечно-съдови болести.
Защо и кога се съпровождат с втрисане
Втрисане и причините за него
Втрисането се появява в резултат на спазъм на повърхностните съдове под кожата и неволно многократно бързо съкращаване на мускулите, което създава впечатление за сътресение на отделните участъци или на цялото тяло.
При здрав човек по такъв начин се проявява реакцията на студ, когато мускулното треперене запазва топлината на тялото.
По време на простудни и грипни заболявания причината за втрисането е различна. В отговор на действието на токсините центровете за терморегулация на организма повишават телесната температура за борба с инфекцията.
Това води до спазъм на кръвоносните съдове и до мускулни съкращения, предизвикващи треперене, които преминават при нормализиране на телесната температура.
Втрисането може да се съпровожда от следните заболявания и състояния:
- Инфекциозни заболявания, които не са с простуден характер – гинекологични, урологични, чревни и други.
- Ендокринни – диабет, хипофункция на щитовидната жлеза;
- Хормонален дисбаланс по време на климакса или през бременността;
- Алкохолна, хранителна или друга интоксикация;
- Алергични реакции;
- Внезапен стрес, уплаха;
- Хипертонична и вегетативна криза.
Причини за втрисане при артериална хипертония
При артериална хипертония втрисането може да възникне като предвестник на хипертонична криза. При рязко повишаване на кръвното налягане се свиват кръвоносните съдове по цялото тяло, което предизвиква спазъм и треперене.
Неприятният симптом може да се облекчи със средства за разширяване на кръвоносните съдове, което не отменя необходимостта от прием на препарати за сваляне на кръвното и други препарати, изписани от лекар.
Болният трябва да бъде сложен да си легне, да му се осигури приток на чист въздух, спокойна обстановка, а също и да му се сгреят краката.
За тази цел на болния могат да се сложат топли чорапи. Ако кръвното продължава да се повишава, а втрисането не отшумява, следва да се повика бърза помощ. Необходимо е да се обръща внимание на долната граница на кръвното, нарастването на която при липса на промяна на горната, е изключително опасно.
Ролята на стреса при втрисане
Втрисането може да възникне като реакция на организма на стрес, който може да е непосредствена причина за треперене или да действа непряко, предизвиквайки поява и обостряне на сърдечно-съдово заболяване.
Първият вариант е добре известен на всеки, който някога е изпитвал внезапен силен страх или когато косите му се изправят и го избива студена пот.
Тази картина е характерна за паническите атаки. Втрисането от стрес е обусловено от освобождаване в кръвта на адреналин, който по определен начин въздейства на терморегулацията на организма.
Кръвоносните съдове се свиват и тялото започва да трепери от студ.
Във втория случай става въпрос за продължително въздействие на стреса върху организма във вид на постоянно физическо, интелектуално и психоемоционално напрежение.
Хроничният стрес неблагоприятно се отразява на функционирането на целия организъм, и на първо място вреди на сърдечно-съдовата система, предизвиквайки развитие на хипертония.
На фона на тези патологии на свой ред всеки възникнал неблагоприятен фактор на външната среда или болест многократно повишават риска от сърдечно-съдова криза, която може да се съпровожда с втрисане.
Съвременните учени едва неотдавна обърнаха внимание на факта, че стресовите ситуации, както внезапни, така и продължителни, могат да предизвикат бързо повишаване на температурата, съпровождащо се с втрисане, както това се случва и при инфекциозни заболявания.
Резултатите от изследването на това явление, което се смята за психогенна треска, са публикувани от японски учени и в ръководство по клинична неврология през 2018 г.
Изследователите привеждат данни за негативното влияние на стреса върху вегетативната система и на други системи и органи на човека.
