Не трябва да се отказваме от сладкото и от любимите колбаси, не е нужно да броим калории, не е необходимо да избираме само нискокалорични храни. Просто трябва да ядем в определени по няколко часа на ден и ще отслабнем. Звучи като приказка, но не е.
Този принцип на хранене се нарича фастинг, или интервално гладуване.
Защо може да не е полезно да се яде на големи интервали от време
Правилата са следните: нищо не трябва да се яде минимум половин денонощие, в оставащите часове можем да се храним. Най-популярният режим е следният: 16 часа гладуване и 8 часа, през които може да се яде.
Много последователи на интервалното гладуване са във възторг от тази система, виждат положителни изменения във фигурата. Но не всичко е толкова хубаво, колкото изглежда.
Необходимо е да се гладува интервално също с разум, неправилният подход може да навреди на здравето.
Какви подводни камъни има фастинга и за кого може да е вреден прекъснатия режим на хранене? Много от нас тълкуват интервалното гладуване, фастингът като режим, при който в определени часове е необходимо да се откажем от определена храна, а през друго време да се храним, както обикновено.
Да помним за дефицита
Тук се крият и подводни камъни. Както обикновено е така. 95% от хората, според статистиката се хранят неправилно, имат дефицит на белтъчини, витамини, минерали и други важни нутриенти.
Същото не са малко тези от нас, които прекаляват с рафинираните храни и тези с добавена захар.
Ако човек премине към режим на интервално гладуване и храненето му остане небалансирано, то е голяма вероятността, недостигът на микронутриенти да се увеличи, и полза за здравето от такова сваляне на килограми няма има, по-скоро ще навреди повече.
Дълго чакане – повече ядене
За разлика от различните стратегии на хранене, основаващи се на избор на храни и количество храна, която се приема, интервалното гладуване е насочено към контрол на режима на хранене.
Чрез намаляване на времето, през което можем да ядем, се очаква намалява на количеството хранения, а това означава по-малко калоричност на това, което приемаме.
Не са редки случаите, при които в хранителния прозорец човек яде и не може да се спре, приема много повече калории, отколкото са му необходими.
Тази хиперфагия не позволява да се постигне резултат с намаляване на теглото. Съществуват различни модели на интервално гладуване – 16:8/14:10/20:4/23:1/24:24/36:12.
Продължителният интервал между храненията е трудно да се издържи, съществува риск човек да се устрои бързо междинно хранене с шоколад, чипс и бисквити.
Тези висококалорични неполезни храни свеждат до нула резултата от интервалното гладуване. Освен това гладуването повече от денонощие е вредно – може да възникне дефицит на енергия и почувстваме, че силите ни напускат, което се отразява неблагоприятно на това, което извършваме като умствена дейност – работа, учене, физическа активност, влошено общо състояние.
Кой не трябва да гладува
Необходимо е да се помни, че е противопоказно за хората с предразположеност към жлъчнокаменна болест, при всякакви заболявания на стомашно-чревния тракт и черния дроб.
Също не е подходящо при състояния, които изискват редовно хранене – бременни и кърмещи, при диабет тип 1 и 2, възрастни, деца под 18-годишна възраст, при разстройства на хранителното поведение.
Преминаването към интервално гладуване, дори при относително здрави хора се съпровожда със световъртеж, главоболие, безсъние, бързо уморяване, гадене, запек, раздразнителност и силен глад.
След преминаване на периода на адаптация, който е с продължителност от около месец тези симптоми постепенно отшумяват, организмът привиква към новия режим. Невинаги обаче това се случва, възможно е да не успеем да се адаптираме. Все още проведените проучвания в тази насока са твърде малко, а данните от тях противоречиви.
По-скоро се приема, че не е полезно за организма да се натоварва с толкова големи интервали между храненията, а след това всичко, което не е изядено за 3-4 пъти дневно, колкото са оптималните хранения, се изяжда, дори и повече, отколкото ако се хранехме на стандартни интервали между храненията.