Развитието на захарен диабет – това е сериозен повод за преразглеждане на отношението към собственото здраве. Без постоянен контрол на кръвната захар са възможни трофични разстройства в областта на стъпалата, увреждане на малките съдове и на кожата.
Образуват се и трудно заздравяващи рани. Под термина диабетна язва на стъпалото се разбира формирането на дефекти, рани на кожата, които оголват разположените по-дълбоко тъкани.
Какво е диабетна язва и защо точно на стъпалото
Диабетна язва най-често се открива на кожата на стъпалото или на долната част на пищяла. Това е незначителен кожен дефект, по центъра на който се виждат разположените по-дълбоко тъкани.
Дефектът може да изглежда като мехур с течност, понякога се открива с червена или жълта тъкан и с корички в зоните на нарушение на кожата.
Ако трофичните нарушения са силно изразени, е възможно почерняване на пръст на крака или на част от стъпалото.
Язвата на стъпалото при диабет може да има множество различни проявления, но 3 са основните язвени дефекти.
Язвата може да бъде невропатична, исхемична или комбинирана, тогава се нарича невроисхемична язва.
Особености на увреждане на кожата и тъканите
Невропатичните язви възникват при загуба на чувствителност в стъпалото. Развиват се заради комбинация от фактори, сред които деформация на стъпалото, отоци и незначителни травми.
Диабетната невропатия води до липса на чувствителност в стъпалото и дори незначителни порязвания, мехури или наранявания е възможно да станат причина за инфектиране на кожата.
Възможно е да прераснат и в язва, ако не бъдат забелязани и не се лекуват.
Исхемичните язви възникват от недостатъчно добро кръвообращение. Възможно е да се развият по същите причини, поради които и невропатичните язви.
Но заздравяват по-трудно, тъй като в областта на увреждането получават по-малко хранителни вещества и кислород, не разполагат с резерви за регенерация.
При някои хора, страдащи от диабет, може да се наблюдава както понижение на чувствителността, така и недобро кръвообращение в тъканите и кожата на стъпалото. А това може да доведе до образуване на невроисхемични язви.
Контрол на здравето на краката
Ако бъде открит диабет, е необходим постоянен контрол на здравето на краката. Ако се появи рана на тях, мазол или кожен дефект и не се е затворил в рамките на няколко дни, това може да бъде диабетна язва на стъпалото.
Важно е незабавно да се направи консултация с лекар, за да се съхрани здравето на краката и максимално бързо да се отстрани дефектът.
Лекуващият лекар може да извърши първоначална диагностика, да препоръча методи за грижа за раната, и да насочи към невролог и хирург, които да извършват последваща диагностика.
При първото посещение лекарят оценява общото здравословно състояние, определя и рисковите фактори, които биха могли да доведат до язва.
Сред тези фактори са деформация на стъпалото, увреждане на периферните артерии и неотдавнашна травма. Едно от най-важните неща при първоначален преглед е оценката на притока на кръв към стъпалото и на състоянието на чувствителност на тъканите.
Важно е да се определи какво е станало причина за трофични нарушения – увреждане на артериите или на периферните нерви, от това ще зависи и тактиката на лечение.
Освен това е необходимо и определяне на нивата на кръвна захар и на гликиран хемоглобин.
Лечение на язви – контрол на кръвна захар и обработка на рани
Съществуват няколко начина за лечение на диабетна язва на стъпалото. Но за да бъде терапията ефективна, е необходимо да се контролира кръвната захар, да не се допуска рязкото ѝ повишаване. Това се отразява неблагоприятно на нервите и на кръвоносните съдове.
На първо място, е необходима грижа за раната, повечето с язва на стъпалото имат нужда от комбинация от следните процедури:
- Санация – това е отстраняване на мъртва или на инфектирана тъкан от язвата, обикновено с ножица, скалпел или хирургично острие.
- Разтоварване – използване на стелки или специални обувки, които спомагат за намаляване на натиска в мястото на язвата.
На фона на тези мероприятия е необходим контрол на нивата на кръвна захар и да се приемат всички предписани лекарства или инсулин, за да се стабилизира максимално състоянието.