Както не трябва да учим левичар да пише с дясната ръка, така и не е нужно да се опитваме да разговаряме или да развеселяваме човек, склонен да се затваря в себе си, поне така се е смятало винаги.
Данните от ново изследване оспорват това твърдение. Принудителната екстровертност може да е от полза за по-затворените хора.
Когато се отворят повече към околните, те се чувстват по-щастливи и по-удовлетворени от живота.
Екстровертност и интровертност повече от свързани
В рамките на експеримент, в който 123 души трябвало да действат като интроверти или като екстроверти за определени периоди от време, се установява, че екстровертността, дори и да не е характерна за дадена личност обикновено е свързана с по-голямо количество позитивни емоции от интровертността.
Получените данни показват, че промяната на социалното поведение може да е свързана с доста сериозни ползи.
И по-отвореното към околните поведение на хората, които принципно са си по-затворени, тоест интроверти, значително подобрява начина, по който те се чувстват.
Обществото обикновено награждава екстровертите с по-скоро положителни качества – весел, общителен, постоянно в движение, а интровертите с по-често отрицателни – тих, скромен, затворен в себе си.
Затова учените предварително се погрижили характеристиките на всеки от типовете участници в експеримента да бъдат неутрални.
По-отворено към околните поведение, повече щастие
За необходимостта от промяна на модела на поведение учените напомняли на участниците 3 пъти седмично по електронната поща.
Изненадващо, дори за авторите на изследването се оказва, че интровертите, принудени да бъдат екстроверти, не съобщавали за каквито и да е неприятни усещания или странични ефекти от нетипичното за тях поведение.
От друга страна, учените отбелязват, че в експериментите са взели участие студенти, най-гъвкавата група, тоест най-лесно могат да променят навиците си за поведение.
За другите възрастови групи резултатите е възможно и да са по-различни, но по-младите колкото по-отворени са към околните, дори и принципно да са затворени, толкова по-добре и по-пълноценни се чувстват.
За възрастните хора, особено тези, които са в пенсионна възраст също е полезно да са отворени за общуване, дори да са интроверти, тъй като това допринася за избягване на усещането за самота.
