Цяла съвкупност от заболявания – от диабет до сърдечно-съдови заболявания, от болестта на Алцхаймер до синдром на дефицит на вниманието /хиперактивност/, както е известно, не са свързани с измененията на гените в мозъка.

Но ново изследване на учени от Калифорнийския университет показват, че стотици такива гени могат да бъдат увредени от фруктозата, по-известна като плодова захар, и така да се обуслови развитието на подобни заболявания.

Но изследователите имат и добри новини – омега-3 мастната киселина, известна като докозахексагенова /ДХК/, може да отмени вредните изменения, които се предизвикват от плодовата захар.

Промените под действието на ДХК влияят не само на един или два гена, а действат така сякаш тласкат цялата съвкупност от гени към нормата, посочва Ся Ян, автор на изследването и доцент от катедрата по интегративна биология и физиология от Калифорнийския университет.

ДХК естествено се произвежда в мембраните на мозъчните клетки, но не в достатъчно голямо количество, за да подпомогне борбата със заболяванията.

Възможностите на мозъчните клетки и на тялото не достигат, за да произведат необходимото количество ДХК, затова и тази мастна киселина трябва да постъпва и чрез храната, посочва Фернандо Гомес-Пинили, професор по неврохирургия от Калифорнийския университет.

ДХК усилва синапсите в мозъка и подобрява способностите за обучение и възможностите на паметта. На тази киселина е богата сьомгата, и в по-малка степен другите риби, а също и орехите, лененото семе, плодове и зеленчуците.

В САЩ голяма част от фруктозата американците получават от хранителните продукти, които при производството си се подслаждат с помощта на голямо количество фруктоза в царевичен сироп, който е евтин подсладител и се произвежда от царевична скорбяла.

У нас обаче този сироп не се употребява толкова широко, колкото в САЩ, основно в сладкишите, вафлите се използва рафинирана захар. Аграрното министерство на страната на неограничените възможности в свой доклад съобщава, че през 2014-та година американците са употребили средно около 27 килограма царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза.

Както е известно, плодова захар се съдържа и в детските храни и в плодовете, макар че фибрите в тях значително забавят усвояването на захарта от организма, и също в плодовете се съдържат и други полезни компоненти, които предпазват мозъка и тялото ни от въздействието на фруктозата.

За да определят как въздействат фруктозата и ДХК, изследователите използвали мишки, които научили как да излизат от лабиринт, а след това на случаен принцип ги разделили на 3 групи.

В следващите 6 седмици една група мишки пила вода с такова количество фруктоза, което било равнозначно на човек, който пие приблизително литър подсладени безалкохолни дневно.

На втората група давали фруктоза и хранителни продукти, богати на ДХК. От третата получавали вода без фруктоза и без ДХК.

След 6 седмици, мишките отново били сложени в лабиринт. Животните, които получавали само фруктоза намирали изходът от лабиринта 2 пъти по-дълго време, отколкото мишките, които пили само вода, което е признак на неблагоприятно влияние на фруктозата върху тяхната памет.

На мишките, на които давали фруктоза и ДХК, показали много сходни резултати с тези, които показали гризачите, пили само вода, което явно е признак на възможността на мастната киселина да ликвидира вредното въздействие на фруктозата. Другите тестове показали още по-съществени различия.