Наблягането на сладкото не е от добрите навици на много хора.
Човекът е еволюирал в условията на несладка, несолена и с ниско съдържание на мазнини диета. Преди векове хранителният режим на повечето хора не е включват храни с повече холестерол, използването на сол също е било рядкост, захар на ловците-събирачи /както е известно с това основно са се занимавали хората от първобитния строй, а и по-късно/ просто никой не им давал.
На тях им се налагало да си набавят тези вещества и ефективно да ги усвояват от тази храна, която им е била достъпна. Сега солта, маслото и захарта се продават във всеки магазин, а организмът е „заточен“ от този вещества, които смята за ценни и за това на нас ни се струва, че те са вкусни.
И тези гени, които по-рано са помагали на човека да се запаси с необходимите вещества сега тяхната експресия се превръща в рисков фактор за развитие на по-голямата част от съвременните заболявания.
Специалистите по генетика ги определят като „жадни“ гени. Гените, които осигурявали ефективната абсорбция на холестерола, са се превърнали в рискови фактори за развитие на атеросклероза, а тези за солта обуславят превръщането на хипертонията в епидемия в глобален мащаб.
А тези, които обезпечавали бързото усвояване на простите въглехидрати са рисков фактор за развитие на диабет, затлъстяване, атеросклероза.
Обикновено, създадените в детството навици към употребата на преимуществено сладки храни или такива източници на прости въглехидрати като картофи, макарони, бял хляб, грис и рафинирани овесени ядки, сладки плодове, „полагат основите“ за старта на заболяванията на съвременната цивилизация.
Навикът да се консумира сладко в по-големи количества се формира под въздействието на установените семейни и национални традиции в начина на хранене.
Потреблението на рафинирана захар, глюкоза, мед, млечен шоколад и други захарни изделия често се използват за „изяждане на стреса“. Сладкият вкус стимулира центровете на удоволствие от храната в ЦНС, което в бъдеще лесно се формира като хранителен навик.
Възникналото така хранително нарушение с прекомерно потребление на сладки въглехидрати, тоест захари, води до формирането на различни видове заболявания – от кариес на зъбите до затлъстяване и захарен диабет.
Очевидно е, че заменящите захарта препарати и хранителни добавки са ефективен компромис в случаите, когато навикът за потребление на сладко вече е рефлекторно изградена.
Заместителите на захар са почти задължителен компонент при разработването на нискокалорични диети за отслабване.
Рационалното хранене постепенно възстановява апетита към здравословни хранителни продукти и захарните заместители могат постепенно да „коригират“ ситуацията по посока на нормалните физиологични потребности от въглехидрати.
Към ден днешен клиничната нутрициология на заменящите захарта микронутриенти е разполага в много повече данни в сравнение с преди няколко години. Детайлното изучаване на безопасността на подсладителите се съчетава с използването на иновационни технологии за получаване на още по-високоефективни форми.
Потребността от тяхното използване от хора, стремящи се към здравословно хранене, от пациенти с патологии на метаболизма на въглехидратите, мазнините, не предизвиква съмнение.
За оценка на степента на сладост се сравняват т.нар. прагови концентрации на веществата, при които човек вече усеща сладко. Така например сладкият вкус на захарта се усеща при сипване в чаша вода около 0.7 грама, а на захарина общо 1.4-1.8 мг. Това означава, че захаринът е 300-350 пъти по-сладък от захар.
