Учените установили 3-ти механизъм за формиране на паметта.
Информацията се запомня много по-ефективно, ако човек очаква от нея каква полза, съобщават психолози. Кои хора наричат ейдетици, как да се научим по-ефективно да запомняме и как да подобрим паметта на детето? Ще отговорим на тези въпроси с настоящата статия.
В един от епизодите на един от най-популярните сериали за учени – „Теорията на големия взрив“ – гениалният физик и теоретик Шелдон Купер се похвалил с феноменалната си способност да запомня информация.
Той определял паметта си като ейдетична. Ейдетиците без усилие възпроизвеждат в паметта си живи образи, когато някъде видят и чуят предмети.
Какво науката знае за процесите на формиране на спомени? До сега психологията се уповаваше на 2 основни теории, способни да обяснят механизма на паметта.
Първият се изгражда на основата за съхранение на цялата информация за предмета в работната памет на човека. Втората се базира на запомнянето на избрани характеристики на предмета.
Като илюстрация може да се приведе пример с игра на баскетбол – когато човек следи движението на топката, то според първата теория, мозъкът запомня топката с всички нейни характеристики.
А според втората фиксира самият образ на топката, но в паметта му не остава нейният цвят, размер или форма, ако не са необходими допълнителни детайли за разрешаване на текущите проблеми.
Психолозите от университета на щата Пенсилвания обаче предложили собствена, трета теория за формирането на спомени. Учените свързали този процес с очакваните ползи от информацията в бъдеще.
За провеждане на изследването учените поканили 60 души. Психолозите им предложили да гледат видео, на което било записано как хора си подхвърляли един на друг две топки.
Една от топките условно се смятала за основна, а втората за допълнителна – била за отвличане на вниманието, и задачата на участниците се състояла в това да преброят колко пъти играчите ще си предадат един друг основната топка. Топките били в червен, зелен, син или лилав цвят.
Всеки от доброволците трябвало да изгледа 36 игри, като фиксира количеството на предадените основни топки.
Първоначално участниците отброявали броя на предаванията, изпълвайки заданието на психолозите. След 32-рата игра на екрана на всеки от доброволците светнал надпис „Изненада! Това е тест за проверка на паметта! Сега трябва да посочите какъв цвят беше основната топка. Затова трябва да натиснете съответната цифра“ .
Въпреки че доброволците в продължение на 32 игри гледали именно тази топка, резултатите от теста показали, че 37% от тях – 22-ма души – веднага отбелязали грешният цвят, като 16 от тези с грешните отговори посочили точно цвета на отвличаща вниманието им топка.
Доброволците добре запомнили цвета на 2-те топки, но се оказало, че тези спомени по никакъв начин не са свързани с конкретния предмет.
Според друг учен наблюдаването на един предмет дълго време съвсем не е гаранция, че човек ще е в състояние да извлече от паметта си всички свързани с него детайли.
Според резултатите от четири други контролни изпитвания – след като на доброволците било казано какво се иска от тях, количеството грешки при указването на цвета намаляло на практика тройно – само 14% от доброволците в сравнение с 37% първоначално дали грешни отговори.
Психолозите поясняват, че веднага щом участници разбрали какъв резултат се очаква да получат , успели да съхранят информацията в паметта си.
