Да се разболееш в болница не е толкова трудно, колкото изглежда. Въпреки потенциалната стерилност на помещенията, вътреболничните инфекции са разнообразни и доста агресивни.

В болницата има голямо количество от всичко онова, с което можем да се заразим, като започнем от чревни инфекции до вътреболнични пневмонии.

Най-неприятни са болничните паразити, които са придобили устойчивост срещу почти всички препарати.

Защо инфекциите в болниците са толкова опасни

По-страшни са и по-опасни от обичайните, с които можем да се заразим у дома, навън и на най-оживеното място, за което можем да се сетим.

В претъпкан трамвай рано сутрин бихме се заразили с много по-лека инфекция, отколкото в голяма болница.

В лечебните заведения всички вируси, бактерии и гъбички, а също и паразити циркулират в затворена среда, постоянно мутират и вече не реагират на стандартното третиране, тъй като отдавна са привикнали към него.

Всеки може да ни зарази в болницата, дори и без да се усетим. Например, идва човек с признаци на чревна инфекция, които не могат да се видят от околните, а за своите симптоми и неразположение разказва само на лекаря вътре в кабинета. Но преди да влезе е стоял доста време на опашката отвън.

Инфекции в болници и поликлиники носи и самият персонал, медиците и здравните работници като всички нас са податливи на заразяване от болните пациенти.

С какво можем да се заразим

Според статистиката болестите, които са предизвикани от стафилокок са лидери в лечебните заведения на фона на останалите.

Бактерията води до гнойно-възпалителни инфекции, справянето с които е изключително трудно.

Стафилококът може да засегне кожата, да доведе до развитие на абсцеси, панариции, циреи.

Също се отразява неблагоприятно и на състоянието на вътрешните органи, може да стане причина за пневмонии, ендокардити, менингити.

Бактерията отделя ентеротоксин, който лесно предизвиква тежка хранителна интоксикация, доста устойчива е към антибиотици и различни неблагоприятни фактори на околната среда, например, ниски или високи температури, вятър и т.н.

Не е чувствителна към различни антисептици, дори и към тези, които са на основата на чист спирт.

Предава се по различни начини – контактен, въздушно-капков, чрез праха във въздуха. Може да се разпространява по нестерилни инструменти, по ръцете, с млечните продукти, при поставяне на инжекции и т.н.

ХИВ-инфекция – рядко е възможно заразяване, дори и в българските болници е изключено при спазването на съвременните стандарти за работа с кръв и кръвни продукти.

Отравяне или чревни инфекции – още един вариант на болест, която може да застигне човек вътре в болница.

Чревните разстройства са често явление в инфекциозните отделения, тъй като там хоспитализират болни, които са се разболели навън.

Например, възможно е да са се натровили от некачествена храна, вода и т.н. Ротавирусите също са доста устойчиви и силни, заразяването става мигновено.

Допълнително ситуацията се влошава от неспазването на лична хигиена от повечето пациенти.

До известна степен това е оправдано, тъй като се чувстват много отпаднали и нямат сили почти за нищо, дори и да си измият ръцете след ходене до тоалетна.

Достатъчно е да се докоснем до повърхността, където е пипал пациентът с чревна инфекция и заразяването е факт, разпространението е в геометрична прогресия.

Херпес – още една инфекция, която можем да си докараме от болницата. При заразяване херпесната инфекция си остава завинаги.

Присъства в спящо състояние, но при подходящи условия се активира – отслабване на имунитета, претоварване.

Един от основните начини за разпространение на инфекцията е въздушно-капков.

Как да се предпазим

Естествено на фона на всички тези вируси и бактерии, които обитават болниците, или по-скоро хората, които са там, възниква и въпроса дали можем да се предпазим?

Необходимо е по-често да си сменяме дрехите, и да ги перем на висока температура в пералнята. След връщането у дома от болницата трябва незабавно да се преоблечем.

Естествено не трябва да се забравя и за личната хигиена – редовно миене на ръцете и обработка с антисептици. Освен това трябва да сме внимателни и с храната. Контактите с храната в болницата следва да бъдат сведени до минимум.

Храненето следва да е само с проверени храни, да не оставяме отворени кофички кисело мляко.

В повечето големи български болници има осигурен кетирънг и на болните се осигурява хранене по 3 пъти дневно. Невинаги обаче то е достатъчно като количество.