Според изследователи бабите са основно звено в човешката еволюция. Благодарение на тях в съвременното общество доминират моногамията, увеличава се продължителността на живота, а също и възниква ревност.
Водещият антрополог от Университета на щата Юта Кристен Хоукс заявява, че бабите имат много голяма еволюционна стойност.
От тази гледна точка според нея може, дори да се обясни и повишеният интерес на мъжете в напреднала възраст към по-млади жени.
Експертът твърди, че всички хора, които се намират в продължителни моногамни отношения, трябва да благодарят за това на своите баби.
И това не само на тях, но на всички тези, които някога са участвали във възпитанието на своите внуци. Екипът от изследователи под ръководството на Хоукс изучава т.нар. феномен на бабите още от 90-те години на миналия век.
Резултатите, които те успели да получат доказват, че бабите непосредствено влияят на увеличаване на продължителността на живота на хората.
Експертите успели да докажат това, уповавайки се на примера на ловците-събирачи от Танзания.
По този начин именно прародителките са се занимавали със събирането на корени, с които захранвали внуците си, давайки по този начин възможност на дъщерите си да раждат и други деца.
Благодарение на тази грижа продължителността на първите хора е нараснала от 30 на 70 години.
Резултатите от новото изследване са доказателство, че именно бабите са повлияли на появата на моногамни двойки в детеродна възраст.
С помощта на компютърно моделиране експертите установили, че съотношението между половете се е променило пропорционално на увеличаването на продължителността на живота.
Във времената, когато не е имало баби, на 77 мъже в детеродна възраст са се падали по 100 жени. С течение на времето ситуацията леко се променила и сега на същото количество жени се падат 156 мъже.
Освен това след 45-годишна възраст жените престават да раждат деца, но представителите на силния пол запазват детеродната си функция до достигане на преклонна възраст.
Това оказало и непосредствено влияние върху засилването на конкуренцията за млади жени, способни да раждат деца, поради тази причина мъжете започнали да предпочитат да съхраняват за дълго време отношенията със своята избраница, като по този начин я предпазват от останалите претенденти.
Това явление отличава човека от много видове бозайници, в които женските в детеродна възраст числено превъзхождат мъжките.
Именно поради тази причина шимпанзетата, например избират по-голям на възраст мъжки, които на свой ред не се ограничават до една партньорка.
В повечето развити държави, включително и в България, броят на мъжете е по-малък от този жените, като това се дължи главно на по-ниската продължителност на живота на силния пол, като у нас разликата е 4-5 години в полза на нежния пол.
А когато се погледне възрастовата структура на населението, се установява, че броят на жените в детеродна възраст и на мъжете и приблизително еднакъв.
Но въпреки това у нас има сериозен демографски проблем, който е до голяма степен необясним, тъй като държава като Северна Корея с територия съвсем малко по-голяма от тази на България – 120 хиляди квадратни километра срещу 110 за нас, е с население от почти 25 милиона души и това въпреки продоволствената криза в средата на 90-те години и измирането от глад на стотици хиляди души. А и у нас никога не е имало масов глад.
