Заради особености на биоритмите на организма отворените сърдечни операции е по-безопасно да се провеждат през деня, а не сутрин.
До този извод стига група френски учени
Биологичният часовник или биоритмите определят различната степен на активност на нашия организъм и на желанието ни да спим през нощта.
Учените казват, че сърцето е по-издръжливо и по-добре се справя с оперативната намеса през деня, а не сутрин.
Но разликата не е свързана с факта, че сутрин хирурзите са по-малко концентрирани.
Лекарите трябва да спрат сърцето, за да направят, например, шунтиране.
А това повишава натоварването на сърдечния мускул, заради намаляване на достъпа на кислород до него.
Група учени внимателно проучи постоперативните случаи на усложнения, инфаркти и дори смърт на пациенти.
Те установили следното:
• От 298 сутрешни пациенти 54 имали тежко сърдечно-съдово явление;
• От 298 дневни почти наполовина по-малко имали сърдечно-съдово явление;
• Дневните пациенти били с 2 пъти по-малко усложнения;
• Всеки 11-ти пациент можел да се спаси от постоперативно тежко нежелано явление;
Но един от участвалите в това изследване учени отбелязва, че не желаят да плашат хората с това, операциите помагат за спасяване на животи.
Също добавя, че болниците не могат да провеждат операции само следобед.
Но ако при пациенти с повишен риск, е добре операцията да бъде назначена през деня, и това ще бъде разумна крачка.
Усложненията след операция често възникват при хора със затлъстяване и с диабет тип 2.
Кога е по-добре?
Известно е, че работата на сърцето се променя в рамките на деня.
Рискът от инфаркт и инсулт нараства рано сутрин, тъй като по това време кръвоносните съдове не са толкова еластични, кръвта е по-гъста и по-лепкава, а кръвното е на най-високите си нива.
Сутрешните часове не са подходящи и за спорт, а следобед сърцето и белите дробове са във върхова форма.
От научна гледна точка това не е толкова изненадващо, тъй като сърдечните клетки, както и всяка друга клетка на организма, имат свой биологичен часовник, които управлява активността ни.
Органите на кръвообращение достигат своя пик в средата на деня или привечер.
Това обяснява защо професионалните спортисти поставят своите рекорди именно по това време.
Още едно обяснение на този феномен на успеха или неуспеха на операциите може да бъде фактът, че и самите хирурзи не са в най-добрата си форма сутрин.
Възможно е собственият им биологичен часовник влияе на тяхното майсторство, особено ако хирургът не обича да става рано.
Но екипът учени прави всичко възможно, за да докаже, че в разликата в преживяемостта след операциите, която установили, не зависела от работата на нито един хирург.
Френските учени също направили редица опити на проби от сърдечна тъкан, взета от пациентите и стигнали до извода, че е по-активна през втората половина на деня.
Анализ на ДНК на тези тъкани открива 287 различни гени, чиято активност също имала свой биологичен ритъм в зависимост от времето от денонощието.
Учените след това провели експеримент върху мишки с използване на експериментално медикаментозно средство, което може да промени активността на един от тези гени.
Това на свой ред довело до намаляване на смъртността.
У нас открити сърдечни операции се правят на стотици пациенти. А и ако това се потвърди, хирурзите ще могат да планират по-добре неспешните операции.
