Какво може да бъде лошо на умението да бъдеш приятен, любезен при общуване? Може би само едно – стремежът да останеш такъв винаги и за всички в режим 24/7. Каква е обратната страна на безграничната приветливост и дружелюбие?
Всички ние сме ги срещали, а може би вие сте един от тях. Мили, душевни хора – те винаги виждат доброто в другия, вярват на думи, готови са да протегнат ръка за помощ или доброволно се заемат със задача, която никой не би желал да разреши.
Отзивчиви са към чувствата на близките и рядко спорят, ако изобщо някога го правят. Какво може да бъде лошо във всичко това? Нищо ще си кажете вие.
Но ако сме мили винаги и с всички в режим 24/7, този стил на поведение може да бъде опасен. Нека разберем типичните минуси на прекомерното дружелюбие.
Трупане на негативизъм
Не просто сте мили, но и абсолютно безметежни и недопустими, истина ли е? Най-вероятно не, ако не приемате някакви високоефективни успокоителни.
За съжаление, винаги милите хора са склонни да задържат негативните емоции в себе си, които по естествен начин възникват в ежедневието.
Странична реакция от този прекомерен самоконтрол е депресия, безпокойство и различен род зависимости.
Редовни емоционални сривове
Ако депресията, тревогата и зависимостта са недостатъчно силни, за да държите неприличните чувства под контрол, то по всяка вероятност рискувате да си изкарате натрупания гняв на детето, да се скарате на кроткия колега или да се напиете до припадък.
След това ще се почувствате ужасно виновни, ще започнете да се извинявате, като обещавате никога повече да не правите това… Докато натискът не нарасне отново.
Самокритика
В стремежа да бъдем добри, най-вероятно особена роля играе безкрайното чувство за вина. Обвинявате себе си за всичко – в това, което сте предвидили като последствия, които вашите думи са накарали другия човек да действа именно така.
Вътре във вас има критик, който ви говори със сърдит родителски тон и ви размахва пръст.
Под този натиск се стараете да бъдете още по-добри, но каквото и да правите никога не сте достатъчно добри. Жалко съществуване.
Обида
Натрупаното възмущение често може да се превърне в истерия или гняв, но най-често обидата и недоволството просто тлеят, като постоянно присъстват в живота ни.
Появата на обида е напълно закономерно. Когато демонстрирате любезност, естествено очаквате, че другите ще оценят титаничните ви чувства, ще последват вашия пример и ще се държат така както и вие.
Или без думи ще разберат какво ви е нужно, и ще ви дадат това, за което никога не говорите.
Компромис
Вместо веднага да съобщите на някого какво желаете, вие правите прогнози и предположения какво може да поиска другия. И още преди началото на разговора понижавате собствените си изисквания.
Означава ли това, че не трябва да бъдем мили?
Разбира се, че НЕ. Но има разлика между живота, движен от ценности, и задвижван от тревога. В основата на първия са убеждения, твърдото разбиране как трябва да се постъпва с другите.
Когато животът ни се управлява от тревога, ние заемаме приятна позиция, за да избегнем конфликт и противопоставяне, които не можем да търпим. Не можем да кажем НЕ, не сме чести и напористи от страх. Става въпрос не за ценности, а за имидж, който ни пази от плашещия свят.
