Развитието е възможно и без стрес.
Възможно е да сте срещали мотивиращи картинки, на които в малък кръг е насипано „Зона на комфорт”, а извън неговите предели е обозначена област, където стават чудеса.
Подобни илюстрации най-добре изразяват популярната идея – за да се развиваме и да постигаме добри резултати, а не да живеем своя унил, сив живот, трябва задължително да преодоляваме себе си и да правим нещо трудно и неприятно.
Тази мисъл е толкова тиражирана, че изглежда като аксиома. Истината е обаче, че може и да не излизаме от нищо, и да не бъдем такива неудачници, които не са постигнали нищо.
Какво е това зона на комфорт и защо се препоръчва излизане от нея
Обикновено се предполага въображаемо пространство, в което на човек му е спокойно, комфортно и не се напряга. Това блато, в което всичко отдавна ни е познато и нищо интересно не се случва.
Зоната на комфорт може да бъде в една и съща организация в продължение на много години, почивни дни и отпуск на един и същ курорт всяка година, постоянна приятелска компания, обичайно хоби, стандартен набор от ястия за обяд и вечеря. Случва се и обратното, когато комфортната безкрайна смяна на впечатленията, на хората и на събитията.
Същността е в това, че човек свиква при всякакви условия, те стават разбираеми и предсказуеми за него. Теоретично зоната на комфорт може да е и омразната работа, бедността и разрушителна връзка. Това не е защото на човек му добре във всичко, а защото така му е обичайно и е му е по-лесно да остане в създалата се ситуация.
Идеята, че чудесата се раждат извън обичайния кръг в условията на дискомфорт, страдания и преодоляване на всячески препятствия, това не е възникнало от мотивационните книги на Браян Трейси и Тони Робинс, макар и те на теория да го поддържат.
Много по-рано, още през 1910-та година двама учени карат мишки да преминават през лабиринти при различно осветление, а някои гризачи. Животните, които получават разряд, се справят със задачата много по-добре и по-бързо.
От това изследователите правят заключение, че умереният стрес може да е полезен и мотивиращ, и то не само за мишките, но и за хората.
Това означава, че за постигането на добри резултати е необходимо постоянно да си правим сътресения. Напускане на работа, отправяне на пътешествие, преместване, захващане с труден проект, създаване на нова връзка, с една дума – да предизвикваме страховете си.
Защо излизането от зоната на комфорт не е задължително
Помните ли пирамидата на Маслоу? Една от основните идеи на този теория е, че желанието да се развиваме и да мислим за по-добра версия на себе си се появява тогава, когато са удовлетворени всички други потребности, които са на по-ниско ниво на пирамидата.
Тоест, когато човек е сит, здрав и се чувства в безопасност в пълния смисъл на тази дума.
Безопасността не се връзва с условията на стрес. Да кажем някой решава да излезе от зоната си на комфорт и напуска работа, но вместо да постигне така желаната свобода, то трябва много бързо да си намери ново работно място, тъй като е много вероятно да изчерпи финансовите си резерви.
Съществува мнение, че оставането в зоната на комфорт, това e най-полезното решение и същевременно ефективно. И вместо да излизаме от нея, е необходимо да разширяваме тази зона, за да могат да ни стават комфортни все повече занятия.
Как да разширим зоната на комфорт
Колко ни е необходимо това
Напълно е възможно, всичко да ви е наред, животът да ви устройва, и да не се стремите към принципни промени, а недостатъците да не ви пречат да получите това, което желаете.
Да кажем, че притеснителността и затвореността се превръщат в проблем само тогава, когато ни се иска да работим с хора. А за фрийлансъра, който работи изцяло дистанционно, това е просто черта на характера.
Креативността, умението да се мисли нестандартно са необходими на редактора, маркетинг специалиста, ръководителя и на художника. Докато за фризьорите и юристите е по-важно съвсем друго, и те могат да не се безпокоят, заради това, че не подхождат особено творчески към работата.
