Веднага щом детето престане да се ограничава само до семейството, то започва да общува с връстници.
Първо, се запознава с другите деца на площадката или в детската градина.
Всички деца са различни и сблъсъкът на интереси и конфликти няма как да се избегнат. Задача на родителите е да помогнат на децата да преодолеят трудностите в общуването с други деца.
Важност на общуването на детето с неговите връстници
Много родители не разбират колко важен е първият опит с общуването, първите спорове и конфликти. Те ги смятат за нещо несериозно и незначително.
От умението за общуване с други деца зависи и общуването с хора в бъдеще.
В детството се залага основата на цялото бъдеще на живота на човека.
И затова е много важно да научим детето как да общува както с другите деца, така и с възрастните.
Обикновено общуването в ранна детска възраст е по-емоционално, отколкото между възрастните.
С връстниците са допустими резките интонации, крясъци, смях, по-разнообразна мимика и жестове.
С възрастните децата разговарят по-спокойно.
За деца на ранна възраст – 2-4 години, е характерно опознаването на света с игри.
Те лесно повтарят действията на своите връстници – заедно крещят, играят, скачат.
Колкото повече са другите деца наоколо, толкова по-активно те общуват.
Голямо значение за тях имат играчките, които често стават причина за конфликти – някой има по-хубава играчка, друг пък е взел играчка, без да пита.
Колкото по-голямо става детето, толкова повече опознава света.
Изискванията към игрите също се усложняват.
Започвайки от 4-5 години, детето повече се замисля за мнението на околните, особено за неговите връстници.
Освен играчки, то също започва да се интересува от красиви дрехи.
За старшата предучилищна възраст е характерен стремежът към взаимопомощ, състрадание, желание да се правят подаръци на другите деца.
Малчуганите започват да дружат с групи по 2-3 деца и заедно решават кого да вземат в групата и кого не.
Този вариант на взаимодействие се запазва и в училищна възраст.
Децата остро усещат отхвърлянето от страна на околните и собствената си самота.
Ако останалите деца не желаят да си играят с детето, то се чувства отхвърлено.
В бъдеще това води до неувереност в себе си, ниска самооценка.
Затова задача на родители и възпитатели е да помогнат на детето да се научи да общува правилно с околните.
Как да помогнем на детето да се научи правилно да общува с родителите?
Когато детето влиза в екип, най-важно за него е мнението на връстниците.
Също както и за възрастните, за него е важно да бъде забелязано, интересно и търсено.
Но това далеч не се отдава на всички деца.
Как възрастните могат да помогнат на децата да общуват правилно:
• Да отговарят на въпроси на децата за поведение в компания на връстници;
• Да стимулират активно взаимодействие с другите деца на детската площадка;
• Да не критикуват тяхното поведение в присъствието на връстници;
• Да установят дали другите деца не обиждат детето в детската градина;
• Да помагат на децата да развиват навиците си за самопрезентация;
Често родителите се огорчават от факта, че децата им не умеят да общуват, и с никого не се сприятеляват, дори връстниците ги обиждат.
Ако всички средства са изпробвани, то следва да се помисли за консултация с психолог и за смяна на колектива.
