Наскоро бяха публикувани резултатите от изследване на американски психолози, които дадоха отговор на въпроса защо дисциплината е много по-важна за постигането на цели.
Има два начина да се заставите да направите, каквото и да било:
• Първият, най-популярен и унищожително-погрешен е да опитате да мотивирате себе си.
• Вторият, по-малко известен и е напълно правилен като избор е да развиете способността си сами да се дисциплинирате.
Ето една от тези ситуации, когато възприетият различен подход незабавно води до добри резултати. Рядко можете да чуете вярното използване на понятието „промяна на парадигмата“, но то е най-точно. Моментът, когато в главата ви светла лампичка.
В какво се състои разликата?
Мотивацията, като цяло, се основава на погрешното предположение, че за завършването на задачата е необходимо конкретно умствено или емоционално състояние.
Това е напълно погрешно схващане.
Дисциплината, напротив, отделя дейността от настроенията и чувствата и по този начин проблемът с мотивацията се заобикаля. Последиците от това са умопомрачителни.
Успешното изпълнение на задачите води до вътрешни състояния, които на хроничните прокрастинатори ще им бъдат необходими за това да пристъпят към реализирането на задачите си.
По-просто казано, за да започнем да тренираме, не е нужно да чакаме, докато постигнем олимпийска форма. Напротив, ние тренираме, за да достигнем тази форма.
Ако действието е обусловено от чувствата, очакването за правилното емоционално състояние е особено коварна форма на прокрастинация.
Ако вие чакате, докато не почувствате, че сте готови да направите нещо, то тогава с вас е свършено. Именно така възникват тежките форми на прокрастинация.
Всъщност, да правим опити да се мотивираме, означава инфантилно да смятаме, че е нужно да правим само това, за което имаме настроение.
Проблемът изглежда по следния начин – „Как да се настроя да правя това, което аз съм решил в мозъка си да направя? “ – това е неправилно.
Правилният въпрос е: „Как да призная на себе си несъществените си чувства и да започна да правя нещата, които съзнателно аз искам да правя?“.
Номерът е в това да се прекъсне връзката между чувствата и действията и да се върши това, което е нужно във всеки един случай. Вие ще се чувствате добре и енергично вече впоследствие.
Мотивацията е неправилния път. Психолозите са на 100% уверени, че това погрешно ограничение е главната причина, че много хора от развитите държави просто си седят на задните части, играят на Xbox и мастурбират, вместо да свършат нещо полезно.
Вярата в мотивацията – следствие на психологически проблеми
Тъй като в реалния живот и свят понякога се изисква от хората да направят нещо, което никой с здравия си разум не може да приеме с ентусиазъм, „мотивацията“ се натъква на непреодолимо препятствие в опита да се предизвиква ентусиазъм към нещо, което очевидно не си заслужава.
Единственото решение се заключава в това да се забрави за този „здрав разум“. Това е ужасна, но за щастие погрешна дилема.
Опитът да се поддържа ентусиазъм към принципно скучни и неприятни действия – това е форма на преднамерено нанасяне на психологическа вреда върху самия себе си, доброволно безумие: „Аз толкова обичам тези таблици, много ми се иска да попълня по-скоро да попълня тази декларация за годишния доход, толкова много обичам работата си!“
