Историята е стара като света – тя е красива, умна, успешна, но странно защо от години вехне по някой, който според всеобщото мнение, не става за нищо.
Егоист, инфантилен тип, вечен женкар.
Защо тя е готова да даде цялата си любов на мъж, който не е способен да крепи пълноценна връзка?
Защо много жени са готови да търпят, да се надяват и да чакат недостоен за тях избраник?
Казват ни, че не сме двойка.
И сами усещаме, че мечтите на нашия избраник не са там, където заслужаваме.
Но не си тръгваме, полагаме още повече усилия, за да го завоюваме.
Хлътнали сме до уши? Но защо?
1. Колкото повече влагаме в един човек, толкова повече се привързваме към него
Когато не получим веднага желаните внимание и любов, започваме да мислим, че може да си ги заслужим.
Инвестираме във връзката все повече и повече, но същевременно разочарованието, опустошението и усещането за собствено нищожество само нарастват.
Когато се грижим за други хора, решаваме техните проблеми, започваме да ги ценим още повече, защото се надяваме, че вложената от нас любов не може да не се върне при нас с проценти.
Преди да започнем да се разтапяме по друг човек, трябва да се замислим, поставили ли сме си вътрешен брояч?
Очакваме ли да получим нещо в замяна?
До колко нашата любов е безусловна и невзискателна?
И готови ли сме на тази жертва?
Ако в основата на нашите отношения няма любов, уважение и преданост, самоотвержеността само от едната страна няма да донесе заветните плодове.
Същевременно емоционалната зависимост на даващия с течение на времето само ще се усили.
2. Приемаме този вариант на любов, за когото сме достойни в собствени си очи
Възможно е в детството да сме страдали от недостиг на бащина любов или в юношеството сърцето ни да е било разбито.
Възможно е, когато избираме болезнен сценарий, да разиграваме стара пиеса за отхвърляне, недостижимост на мечтите и самотата.
И колкото по-дълго вървим по спиралата, толкова повече страда самооценката и толкова по-трудно става да се разделим с обикновен мотив, в който са се преплели любов и наслада.
Но ако осъзнаваме, че Той е просто мотив, който вече присъства в нашия живот, можем съзнателно да забраним на себе си да встъпваме в подобна разочароваща връзка.
Всеки път, когато се съгласяваме на компромис, създаваме прецедент за поредна неуспешна връзка.
Трябва да признаем на себе си, че сме достойни за нещо по-голямо, отколкото за връзка с човек, който не ни обича.
3. Това е химия на мозъка
Директорът на Центъра за транслационна неврология при Университета Емори стига до заключението, че загубата на партньора заради раздяла или смърт са сродни на наркотична абстиненция.
Неговото изследване върху опитни мишки показва, че собикновените плъхове показвали високо ниво на химически стрес и се намирали в състояние на силна тревога след раздялата на партньора.
Плъховете отново и отново се връщали към мястото на общото местообитание на двойката, което довело до образуването на хормона на привързаността окситоцин и намалявало тревожността.
Авторите на проучването твърдят, че поведението на плъховете е сродно на човешкото.
Мишките се връщат не защото наистина искат да бъдат със своите партньори, а защото не могат да понесат стреса от раздялата.
