За последното десетилетие науката напредна значително – бяха създадени протези, контролирани от мозъка.
Все повече изследвания обещават, че все някога ще успеем да забавим процесите на стареене.
Много хора вече предполагат, че не е далеч времето, когато целият човешки организъм ще бъде технологично оптимизиран.
Например, през април от Фейсбук обявиха, че планират създаването на неврокомпютърен интерфейс, благодарение на който потребителите ще изпращат своите мисли директно в социалната мрежа.
Без да се докосват до клавиатурата.
Компанията се надява да подготви този революционен продукт за няколко години.
А Илон Мъск съобщи, че създава нова компания, която ще разработва мозъчни импланти, включително и такива за четене на мисли.
Това, разбира се, са цели, достойни за възхищение, но не всичко е толкова просто.
Човешкият организъм не е компютър.
Тялото на човека не може да се разбие, след това да се сглоби, програмира и обнови.
Да вземем най-компютърната част на организма – мозъка.
Човешкият мозък не съхранява и не обработва информация както правят компютрите.
Сивото вещество няма автоматични настройки, с чиято помощ да се изтрият лошите спомени, както във „Вечното сияние на чистия разум“.
Походът на предприемачите е неприложим към биологията
Разбира се, изследванията в тази област продължават.
Учените се надяват, че неврокомпютърните интерфейси ще помогнат в лечението на психически заболявания.
Така например, Агенцията за перспективни изследователски проекти на Пентагона финансира проект за 65 милиона долара.
Този проект има за цел разработване на метод за лечение на психични заболявания с помощта на имплантирани електроди.
Изследването продължава вече повече от 10 години, но досега не е ясно кои области на мозъка трябва да се стимулират за лечение на всяка болест.
Предприемачи от Силициевата долина, решили да пробват своите сили в сферата на биологията, внасят в нея идеалите на хакерството.
За 2 години специалисти от Facebook ще опитат да направят така, че да се изпращат съобщения директно от мозъка на екран със скорост 100 думи в минута.
Към настоящия момент максималната скорост на печатане с помощта на имплант е около 8 думи в минута.
Илон Мъск смята, че първият неврокомпютърен интерфейс Невролинк ще се появи до десетилетие.
И това въпреки че технологиите, разчитащи информацията от мозъка, са нищо повече от фантастичен проект.
Днес можем да измерим само малка част от невронната активност, която е необходима присъединяване на човешкия мозък към компютър или телепатично общуване.
Човешкият организъм е повече от добре смазан механизъм
Сравнението на човешкия организъм отдавна е дошло на мода.
През 16-ти век създаването на механизмите, работещи с помощта на пружини и зъбни колела, провокира много мислители, включително и Декарт да нарекат човека сложен механизъм.
През 19-ти век немски физик сравнява човешкият мозък с телеграф.
През 1958 г. математикът Джон Фон Нойман заявява в своята книга, че нервната система на човека е цифрова, тъй като липсват доказателства в полза на противното.
С развитието на технологиите се променяли и метафорите, но посланието оставало същото.
Човешкият организъм не е нищо повече от сложен механизъм.
Но това не е така.
И това възглед върху човешкия организъм става особено опасен, когато се правят опити биологията да се обедини с компютърните системи.
А така рискуваме да платим със здравето си за прогреса.
