Повечето от нас свързват причините за успеха на хората единственост с личностните качества, изпускайки от поглед множество не толкова очевидни, но не по-малко значими фактори.

Това е достатъчно необичаен поглед към успеха, отличаващ се от това, който ни предлагат популярните книги по личностно развитие и мотивация, чието основно послание е – Вярвайте в себе си, никога не се предавайте и всичко ще ви се получи.

И така нека се опитаме да разберем защо някои получават всичко, а други нищо?

1. Не трябва да си обясняваме нечий успех само с лични заслуги. Не по-малко важна е ролята на благоприятните възможности и на късмета.

Обяснявайки успеха на човек единствено с неговите собствени заслуги, ние изхвърляме от сметката хората, които смятаме за безперспективни.

А това означава да мислим, че най-високият дъб в гората е станал такъв само защото се хванал от хубав жълъд, без да вземаме предвид не по-малко значими фактори, сред които:

• Това, че този жълъд трябва да попадне на плодородно място;
• Това, че другите дървета не са го скривали от слънцето;
• И това, че до него не са стигнали нито дървосекачи, нито животни;

Огромното значение на благоприятните възможности за постигане на успех се потвърждава от проведения анализ на рождените дни на канадските хокеисти.

Случайно се установило, че повечето от тях, включително и членовете на националния отбор, били родени през януари, февруари и март, а най-малко – в края на годината.

Този феномен не бил свързан с мистика или астрология. Обяснението било просто. Проблемът е в това, че в Канада подборът на деца за хокейните групи завършва на 1-ви януари.

Детето попада в групата за деветгодишните, дори и ако на 2 януари навършва 10 години. И той играе в 1 група с дете, което ще отпразнува 10-тия си рожден ден чак през декември.

А разлика от 12 месеца означава забележителни различи във физическата форма, което съответно дава съществени предимства на децата, родени в началото на годината.

По-порасналите и силните деца попадат в екипите на добрите треньори, и на тях им се налага повече да тренират и да участват в повече мачове, и в крайна сметка стават прекрасни хокеисти.

2. За да станеш професионалист, са необходими 10000 часа практика, което се равнява на 3 часа практика дневно в продължение на 10 години.

Благодарение на книгата „Гении и аутсайдери“ беше популяризирано, проведено в началото на 90-те години изследване под ръководството на Андерс Ериксон в Музикалната академия в Берлин.

Това изследване показало, че най-добрите студенти на академията се упражнявали повече от другите:

• Към 9-тата година – по 6 часа седмично;
• Към 12 – по 8 часа;
• Към 14 – по 16 часа;

И така до 20 години, когато започвали да практикуват по повече от 30 часа седмично. Така до 20-тата година на най-добрите студенти им се събирали до 10000 часа занятия.

При средните количеството било 8000, а при изоставащите – до 4000.

След това Ериксон и неговите колеги открили аналогична закономерност в средите на професионалните пианисти, всеки, от които към 20 години имал по 10000 часа практика, и любителите, които не се били занимавали никога повече от 3 часа седмично.

За да стане един човек майстор в нещо, са му необходими 10000 часа, което е еквивалентно на 3 часа практика дневно или 20 часа седмично в продължение на 10 години.