Живот без спорове и конфликти е илюзия, но въпреки това всячески се стремим да намалим тяхното количество. Това може би не е лошо?
Психотерапевтът Шон Гровер за това защо избягваме изясняване на отношенията и как правилно да се държим в конфликтни ситуации.
Конфликтите полезни за личностното израстване
Когато попаднем в конфликтна ситуация, бързаме да се извиним, опитваме да изгладим различията, поне повечето от нас опитват да постъпят така? Търсим компромис и крием чувствата си зад фалшива усмивка и нервен смях? След това не можем да престанем да мислим за тази ситуация, и не можем да заспим от мисли за случилото се?
Ако сте отговорили с ДА на всички тези въпроси, конфликтите събуждат у вас безпокойство. При незначителни противоречия с околните пребледняваме, усещаме паника и започваме да се чувстваме като истинска жертва.
Докато не се научим да възприемаме трудните чувства и не признаем, че разногласията са нормален елемент от отношенията с околните, истинската близост, дори и с половинката е невъзможна.
Защо конфликтите ни разстройват? Те събуждат неприятни чувства, стари страхове и безпокойства. Пулсът се ускорява, треперим, изпотяваме се. Тялото реагира на травмите от миналото.
Защо избягваме конфликти
Ето няколко причини за избягващо поведение, които произхождат от миналото:
Родители-агресори – твърде строги и избухливи родители предизвикват у децата си неуправляема тревожност, която оставя незаздравяващи емоционални рани.
В зряла възраст конфликтите отново отварят тези нераснали рани, образно казано, и предизвикват панически реакции, изпотяване, треперене и ускорено сърцебиене. Вместо да преодоляваме трудностите при общуването с околните и с половинката, ние прибягваме до детски защитни реакции: отричане, отхвърляне и деперсонализация.
Агресивни връстници или братя и сестри – ако родителите не се намесят и не поставят граници, братята, сестрите и приятелите издевателстват над по-чувствителните деца и нанасят вреда на крехката им психика, това се отразява пагубно и на самооценката.
И човек, който като дете постоянно е бил обект на агресия от страна на другите деца, или всячески избягва конфликти, или реагира твърде остро на тях.
Липса на загриженост от страна на родителите – ако никой не утешава детето, то тогава става недоверчиво към околните. И в зряла възраст такова дете бяга от конфликтите и демонстрира равнодушие към случващото се.
Дълбоко под външното безразличие се крие усещане за пустота и ненужност, но малко знаят за това.
Как да преодоляваме конфликтите
Конфликтите са неизбежни. Има няколко стратегии за тяхното избягване, които действат обратно, тоест водят до тяхната ескалация:
- Скриване на истинските чувства;
- Натрупване на неудовлетворение;
- Пренебрегване на собствените потребности.
Когато се научим как да действаме по време на конфликт, стабилизираме собствената си самооценката и се сдобиваме с увереност. И това, което е особено важно, стремим се да се сближим с околните.
Ето няколко съвета как да се държим при конфликтна ситуация:
- НЕ на мълчанието – трябва да се научим да изказваме мнението си при възникване на конфликт или разногласие. Коментарите онлайн и писането по Фейсбук приложение не са начин за изрязване на мнение. Виртуалното изясняване на отношенията обикновено носи само временно облекчение и обикновено е с пасивно-агресивен характер. Ако ви е страх да встъпите в конфронтация лице в лице, помолете за подкрепа приятел или колега.
- Приятелство с конфликта – много болести, свързани със стрес, възникват заради потиснати чувства и неизказани обиди. Признайте, че конфликтите са неизбежни. И вместо да бягаме от тях, е добре да вървим срещу тях – по-добре е да ги решаваме в реално време.
- Група психотерапия – терапевтичните групи са най-доброто място за развитие на комуникативните навици, обучение на изграждане на отношения на доверие и на продуктивно разрешаване на конфликти.
- Тренирайте устойчивост на конфликти – да реагираме деструктивно умеем още от детска възраст, а на цивилизовано разрешаване на конфликти следва да се научим. Да не крещим, да не се крием, а да разговаряме спокойно с опонента е трудно. Но ако тренираме, за награда ще получим нови възможности за общуване, близост и отношения на доверие с околните.
