Самостоятелност – това е проявление на сила или слабост? Някои жени с всички свои действия буквално крещят: „Сама съм”, като отблъскват всички потенциални партньори.
Други умеят да разчитат както на себе си, както и да приемат някой да проявява загриженост за тях. В какви случаи самостоятелността е токсична и ни пречи, а кога прави живота и отношенията по-хармонични и стабилни?
Защо култът за самостоятелност може да остави жената без мъж
Има жени, които искат всичко правят сами. Това е прекрасно, ако човек е постигнал финансова независимост и може да се погрижи за себе си. Проблемите започват там, където жената издига своята самостоятелност в култ и ревностно я отбранява.
За да не ѝ се стори, че е слаба и зависима, тя няма да позволи на мъж да я почерпи, дори чаша кафе. Нейното „аз сама” означава „защото ти ще го направиш по-зле”. До такава жена мъжът се чувства, че сякаш предварително го обвиняват за нещо, и връзката няма да потръгне.
Повечето от нас също могат сами да си платят кафето, но няма да влязат в конфронтация, ако мъж поиска да плати сметката или да отвори пред нас вратата, защо пък не.
И все пак в някои ситуации на нас също ни се иска да кажем: „Няма нужда, сама ще го направи”, след което мъжът недоверчиво премрежва поглед. Мотивите за това може и да са най-благородни, например, защото виждаме, че той е зает. Но нашият отказ все пак ще засегне мъжа.
Означава ли това, че жената изобщо не трябва да е самостоятелна? Съвсем не. Днес ние сами печелим и си плащаме сметките за радост на мъжете.
Самостоятелната жена – това е повече свобода, по-малко задължителни разходи, по-малко задължителни разходи и възможността за съвместни усилия да градим общ живот.
Важно е да помним, че всяка връзка е баланс между даване и получаване. И ако мъжът предлага някакъв ресурс, който жената не приема, тя може да наруши този баланс.
Неприятно ни е, ако половинката не дава нищо – нито внимание, нито подарява нещо, нито пък се задължава към нас с нещо.
За да освободим място за грижовен партньор, трябва да разберем откъде се е появил култът към самостоятелността.
Развитие на самостоятелността
„Аз сама” – това е прекрасна позиция на уверена в себе си жена, но това е така, докато се базира на уважението към партньора, а не на пренебрежение към него.
Формира се със съзряването, и сега невинаги разбираме от кого се опитваме да бъдем независими в определен момент.
Всичко започва на 3 години, когато детето пожелава само да натисне копчето на асансьора. Ако не му позволим да прояви самостоятелност, гласът му ще се чуе и долу на улицата.
Това е важен етап от съзряването, и от майката зависи колко успешно ще бъде преминат. През същото се преминава и през пубертета, тогава подрастващият не иска да слуша никого, само той/тя си знае кое е най-доброто за него.
Какво прави самостоятелността токсична
Безсмислена конкуренция – жената иска да покаже своята сила и независимост и устройва съревнование там, където не би трябвало. Съзнателно или не, тя казва на мъжа: „Тръгни си, момче, аз ще се справя по-добре, отколкото ти”.
Страх да не се окаже задължена на някого – отношенията предполагат, че ще приемаме нещо един от друг. И страхът да поеме върху себе си допълнителни задължения може да не ѝ позволи да се разкрие пред мъжете.
Позволете му да прояви загриженост
През последните 100 години нашите прабаби, баби и майки са постигнали правото да решават сами. Да избират как да изглеждат, къде да работят и с кого да живеят.
Позицията „Аз сама всичко” може да ни даде енергия и обратно, да ни лиши от такава. Ако заради неосъзнати принципи отказваме да приемем помощ и грижа, в това няма сила. Така лесно можем да обидим хора, които ни желаят най-доброто или да не успеем изобщо да изградим връзка с мъж.
