Мързелът ни съпровожда през целия живот. Някои успяват да се освободят от сладките му прегръдки, други – не – задачите се отлагат до безкрай, а поставените цели се отсрочват за недалечното бъдеще.
Специалистите призовават да не потискаме своята потребност и понякога да не мързелуваме.
Защо се нуждаем от мързел периодично
Повечето от нас отлично знаят защо мързелуват, или така си мислят. Най-често зад желанието нещо да не се прави, стоят множество причини. И част от тях е невъзможно да се опознаят без дълг самоанализ.
В повечето случаи – мързелът е като хремата, просто симптом. Да си сложим капки в носа е лесно, но ще е продължителен ли ефектът? Отшумява ли така истинската причина за неразположението?
Мързелът е присъщ за всички хора, но въпросът е в друго – какво се крие зад него? Просто не искаме да правим това, което ни е удобно? Или не искаме да правим именно това? Защо – не виждаме смисъл в това? Или не правим нещо, защото не сме убедени в своите собствени сили?
На тези въпроси може да си отговорим сами, и да разберем истинските причини за нашето състояние по-добре с помощта на специалист.
Само лекар може да определи от какво е предизвикана апатията – от недостиг на витамини, от умора от свършената работа или от депресия. В първия случай помагат витамини, във втория – пълноценен отдих, в третия – нито едното, нито другото.
Методът на Юго
Мързелът – това е винаги повече от липса на мотиваци. В психологията не се определя като вреден навик, нито като психологическо разстройство.
Това е слабост на волята като процес, тоест действия, преодоляване на някакви неприятни обстоятелства или движения в страни от посоката на избраната цел.
Да намерим високоплатена работа, да започнем да бягаме сутрин, да си почистим и подредим стаята, да подготвим презентация, да измием чиниите, всичко това предизвиква у нас вътрешна съпротива, анализът на която в крайна сметка води до отговор на въпроса защо мързелуваме.
Всеки от симптомите, било то липса на интерес към това, което правим, творческа криза или емоционално прегаряне, изисква различно лечение.
Прокрастинацията също може да се маскира като мързел и да възприеме една от нейните форми: „Много съм уморен”, „Не искам”, „Това не е мое”. Замислете се: какво не ви дава да направите, което е необходимо?
За измъкване от това състояние помагат външни обстоятелства – например, когато трябва да подготвите презентация или да довършите проект.
Това е въпрос на доверие към себе си, съзнателност и избор – да намериш вътрешно съгласие със себе си и да вземеш решение – да останеш на дивана, и да чакаш всичко да се случи от само себе си, или все пак да станеш и да изпълниш замисленото.
Нещо подобно някога се случва и с Виктор Юго. Водещият френски писател също доста обичал да мързелува и забавил предаването на романа на издателя, което води до изчерпване на търпението на последния.
И поставя условие на Юго – или книгата да е готова след 6 месеца, или договорът ще бъде прекратен. Тогава писателят събира всичките си дрехи, заключва ги в гардероба, а ключът предава на свой доверен човек.
На Юго не му остава нищо друго освен да си стои в кабинета и да пише. Романът „Парижката света богородица” той предава на издателя 2 седмици преди предвидения срок.
Да стигнем до дъното на мързела
Учените, които опитват да обяснят поведението на човека единствено с генетиката, твърдят за съществуването на гена на мързела, който се предавал и по наследство.
И за да се активира, трябва да сработи пусков механизъм – липса на мотивация, няколко дни безделие подред.
Научни доказателства за съществуването на този ген няма. Ако децата от ранна възраст няма пример за самодисциплина, решителност, целеустременост, възможно да възприемат маниера на поведение от родителите си.
За някои от нас трудолюбието е характерно по природа, но еднообразната дейност, обикновено води до намаляване на мотивацията. И последствие е появата на желание за мързелуване.
На мотивацията ни влияят много неща. Включено ли е това, което смятаме да направим, в нашата система от ценности. „Горят” ли очите ни, когато се занимаваме с това. Изпитваме ли чувство за безопасност и увереност. Ако това го няма, появява се мързел.
Ето ситуация, която е позната на много от нас – мързи ни да ставаме рано сутрин. Но ще станете ли с радост, дори в 5:30, ако ви предстои пътуване със самолет и екскурзия до топли страни.
Разбира се, винаги да правим това, което ни харесва, е невъзможно, но във всеки един свой ден можем да добавяме към рутината приятни неща.
В обстановката „трябва” ние живеем на практика постоянно, затова за да няма претоварване, можем да си позволим понякога да мързелуваме.
И не просто да мързелуваме, а да достигнем до дъното на мързела. Докато вътрешното желание или съпротива не ни върнат към живота. Не сме роботи, които могат да работят, докато не им свършат батериите.
Такова редуване на отдих с активна дейност – това е надежден способ за съхраняване на хармонията и за поддържане на себе си във физически и душевен тонус. Така е правел и Леонардо Да Винчи, 2 часа труд и след това 20 минути сън. Циклите се повтаряли един след друг. Негови съвременици твърдели, че ученият можел да работи в подобно темпо няколко седмици подред.
Мързелът може да изглежда за нас и най-лошото ни наказание, и подарък от природата. В едно мигновение да се превърнем в свръхпродуктивна личност едва ли ще се получи, затова просто позволете на мързела да присъства във вашия живот. Не се срамувайте от него.
Опитайте да разберете каква е причината за него и свързана ли е със ситуацията, в която се намирате, и какво можете да направите с това. И помнете, че нищо не идва в живота ни просто така.
